Живеел един старец. Той имал единствен син. Стопанството му било малко. Но имал кон, който орал земята и с който старецът ходел в града на пазар.
Веднъж конят избягал.
– Какъв ужас – съчувствали съседите. – Как не му провървя!
– Кой знае провървяло ли е или не – отвърнал старецът. – Не трябва да се разсъждава, а да се търси конят.
Няколко дни по-късно старецът намерил коня и го върнал у дома. И то не сам, а с красива кобила.
-Какъв късмет! – казали съседите. – Ама че му провървя!
– Успех? Неуспех? – казал старецът. – Кой знае дали е провървяло? Едно е ясно – трябва да се построи още един обор.
Този нов кон имал див нрав. На следващия ден синът на стареца паднал от коня и си счупил крака.
-Какъв ужас! Как не му провървя! – казали съседите на стареца.
– Кой знае дали му е провървяло или не му е провървяло? – отвърнал старецът. – Едно е ясно – трябва да се излекува кракът.
В болницата младежът се запознал с красива девойка. И след оздравяването завел невестата със себе си вкъщи.
Съседите пак започнали да говорят:
– Какъв късмет! Такава красавица е намерил синът ти! Ама че му провървя!
Старецът все така с усмивка отговарял:
– Кой знае? Провървя ли му… не му ли провървя…
Историята може да продължи до безкрай. Успех или неуспех, кой знае? …
