Живял един майстор, който през целия си живот строил домове, но вече бил стар и решил да излезе в пенсия.
-Уволнявам се – казал той на работодателя си. – Дойде време да изляза в пенсия. Да се грижим с жена ми за внуците.
Шефът му не искал да се разделя с него и го попитал:
-Съгласен съм, но при едно условие: построй още един дом и ще те пратим в пенсия. С достойна премия!
Майсторът се съгласил. По проект, домът бил предназначен за малко семейство и работата закипяла. Съгласувания, проверки, търсене на необходими материали.
Майсторът вече си се представял като пенсионер, затова забързал нещата. На някои места недоизкусурявал нещата, забравил ту едно, ту друго, не купувал най-добрите материали.
Той осъзнавал, че не прави работата по най-добрия начин, но намирал в себе си оправдание за това, че е последният проект в кариерата му.
След като свършил работата, майсторът повикал работодателя си.
Той огледал внимателно дома и казал:
-А ето това е твоят дом! Ето ти ключовете, може да влизаш. Всичко документи вече са подготвени. Това е подарък за теб от компанията за дългите ти години работа.
В този момент на майстора му се искало да потъне вдън земя. Било го много срам, а другите му ръкопляскали, поздравявали го с новия му дом и си мислели, че е почервенял от свенливост, а той червенеел заради собствената си небрежност.
Той прекрасно знаел, че всичките грешки сега ще легнат на неговите рамене. И сега трябвало да живее в този дом, който построил некачествено.
Всички ние сме майстори. Прекарваме живота си точно както майсторът преди да излезе в пенсия. Не полагаме особени усилия, пресмятаме грешно, защото резултатите от тази конкретна постройка не са толкова важни.
На кого са нужни излишни усилия? Но едва после разбираме, че живеем в дома, който сами сме построили. В крайна сметка всичко, което правим днес, има значение.
