Да научим повече за австралийския бозайник:
1. Днес има 60 вида кенгурута и техни родственици.
2. Кенгуруто може да стои на опашката си и да нанася тежки удари със задните си лапи.
3. Малките кенгурута могат да напуснат торбата на възраст от 10 месеца, но остават с майката до 18 месеца.
4. Когато женската има две малки, тя храни по-голямото с по-питателни и мазни съставки, а съвсем малкото бива кърмено с по-нискомаслено мляко, включващо антитела.
5. При недостиг на храна или когато малкото е болно, майката го изхвърля от торбата. С настъпването на по-благорпиятни условия самката ражда друго бебе.
6. Кенгуруто притежава остро зрение и слух. Може да улови всеки звук с помощта на ушите, които се въртят на 360 градуса.
7. Максималната скорост, която развива кенгуруто е 56 км/ч.
8.На дължина скокът на кенгуруто може да достигне 9 метра, а на височина – 3 метра. По време на скоковете кенгурутата се потят силно, това им помага да регулират температурата на тялоо. Когато спрат, престават да се потят и започват да дишат със скорост 300 вдишвания в минута.
9. Кенгуруто се храни изключително с трева. Затова има няколкор еда здрави зъби. Ако някой зъб се износи, се замяне с друг, който израства.
10. Всички видове кенгурута отглеждат малките в торбата.
11. Някои самки могат да бъадт постоянно бременни.
12. Младите майки първоначално раждат дъщери, а след това синове. Защо това е така учените още не могат да отговорят.
13. Кенгурто скача само напред. Не могат да скачат назад поради структурата на задните си крайници и опашка.
14. При суша развитието на плода на женската се забавя.
15. В Австралия малките кенгурута се наричат Joey.
16. Кенгуруто се отправя към търсене на храна само когато жегата си отиде.
17.Според официалните данни на Австралийския контитент има 50 милиона кенгурута.
