Мразя лъжата в хората. Тя може да бъде различна, много изкусна или празна и неочаквана – като нож. Мразя лъжата в хората.
Тази, която смятат за безобидна, тази, за която ме е срам. Макар че не аз, а ти лъжеш.
Мразя лъжата в хората. И страдам от душа, когато я поднасят с усмивка, така че в началото не разбираш. Мразя лъжата в хората. От лъжата към предателството е половин крачка.
Мразя лъжата в хората. И не приемам обяснения. Защото човек трябва да е като пролетен дъжд. Чист като априлски дъжд…
