Седя на стълбите на дървена веранда и хвърлям поглед към каращите колело деца. Топло ми е. Щастлива съм, че те имам.
Ти, навярно, си най-хубавото, което имам в живота си. Напомняш ми на лято. На топъл кадифен залез в цветовете на грейпфрут. Ти си скриващото се зад полукръглия хоризонт на асфалтирания път слънце.
С теб мога да се наслаждавам като на безлюдна улица в лятна вечер, когато стъпваш бос по горещия асфалт.
Искам да те почувствам през тънката, мокра от жегата тениска. Приличаш на щастие, сравнимо с усещането на вятъра. Лекият летен порив, когато се возиш, стоейки на багажника на стар велосипед и се държиш за нечии рамене, а въздухът ти развява къдравите заплетени коси. Ухаеш на грижа.
Ти си онези силни ръце, които хващат отслабналите ми длани. Ти си онези уморени очи. И тези очи улавят отблясъците на отминаващия ден и забавно намигат, усмихвайки се на моите сиво-зелени.
Напомняш ми на море. Безкрайно и дълбоко, където искам да потъна преднамерено. Защото морето е вътре в теб. Ти си онова усещане за полет. Аз стоя на ръба и гледам чайките, кръжащи в далечината над водата, те приличат на теб.
Ти си безкраен и свободен. И мигът, който искам да запомня за цял живот си ти. Цветовете на нощта са меки и добри като теб. Ти си висок и силен.И от височината на твоя ръст се чувствам като бебе.
Смехът на децата ми напомня за твоята усмивка, която ме кара да се усмихвам в отговор.
Ти си безкрайните обятия, в които падам и губя контрол. Ти ухаеш на мечти, които искам да въплътя, започвайки от нулата. Ти си този, който живее в мен.
Ти си толкова красива, любов.
