Веднъж, бидейки вече милионер, Хенри Форд отишъл по работа до Англия. На гишето за информация на летището той попитал за евтин хотел в града, стига да не е много далеч.
Служителят го погледнал – лицето на клиента му било известно. Вестниците често пишели за Форд. И ето той стои тук – в палто, което изглежда по-старо от него самия и го пита за евтин хотел. Служителят неуверен попитал:
– Ако не греша, Вие сте мистър Хенри Форд?
– Да – отвърнал той.
Служителят се учудил:
– Наскоро тук видях Вашия син. Той си поръча най-скъпата хотелска стая и много държеше хотелът да бъде най-добрият. А Вие ме питате за евтин хотел и носите палто, което, по всичко личи, не е по-младо от Вас. Нима пестите пари?
Леко замисляйки се, Хенри Форд отговорил:
– Няма нужда да се спирам на скъп хотел, защото не виждам смисъл да плащам за ненужни за мен излишества. Където и да отседна, аз съм Хенри Форд. И не виждам голяма разлика в хотелите, дори и в евтиния хотел мога да си отпочина не по-лошо от най-скъпия.
А това палто – да, Вие сте прав, го носеше още моят баща, но това няма никакво значение, защото и в това палто аз пак съм си Хенри Форд.
А синът ми е все още млад и неопитен, затова се страхува какво ще си помислят хората, ако отседне в евтин хотел. Аз не се безпокоя за мнението на околните, защото знам истинската си цена. И станах милионер, защото умея да ценя парите си и да различавам истинските ценности от фалшивите.
