Гледайки всичко, което се случва наоколо, мнозина си задават въпрос какво се случва: да не участваме в някой експеримент? Или пък в заговор, по-страшен от „Ран-Ът“? И аз все по-често разсъждавам по въпроса и ще го обясня с пример от собствения ми живот:
Един мой познат се устроил на работа в рекламна агенция. Шефът на агенцията се славел с родството си с един министър, поръчките се изсипвали като от рога на изобилието. Заплатата била добра и хората си стоели на местата.
Моят познат веднага го причислили към екип, снимащ рекламен видео клип. За снимки имало само три дни, всички работи на бързи обороти, а пък шефът им, излизащ в отпуска, на прощаване казал загадъчната реплика:
– Не забравяйте за кафето.
И изчезнал.
Народът си блъскал главата. В утвърдения вариант на сценария нямало кафе! Ама никакво! Но контакт с поръчителя поддържал само шефът. Служителите трескаво обсъждали къде в клипа да поставят кафе и в какъв вид: кой персонаж да пие кафе? На масата му ли да има кафе? На героинята ли да налива кафе?
Пикантността била в това, че рекламата била на газирана напитка.
Моят познат дръзко предложил просто да се позвъни на шефа и да го попитат. Другите погледнали на его като на идиот. Та той е в ОТПУСКА!
В крайна сметка решили да останат през нощта и да доснимат три възможни варианта? Артистите били против, но ги притиснали.
Виждайки това, познатият ми набрал номера на шефа и обяснил, че кафето не се вписва в клипа.
– Глупаци ли сте, какви сте? Кафето в офиса свърши, нека секретарката да купи – казал шефът и атворил слушалката.
След това на моя познат започнали да му викат „Храбрият шивач“.
Връщайки се от отпуската и научавайки подробностите, шефът дълго се смял. А после под благовиден предлог уволнил шивача. Тъпанар.
Така че, според мен, проблемът е, че всички храбри шивачи отдавна са уволнени. Питайте някого.
