Разказа ми го една приятелка. Късно вечер се прибирала към вкъщи и естествено я е било много страх:
Девойката е мъничка, слаба, и не носи никакво оръжие със себе си. И тогава, за нещастие, от автобуса след нея слиза млад човек със застрашителни размери и… никой друг! Но не предприема никакви действия.
И все пак, върви след нея, не изостава. Тя върви към своя дом, той зад нея, тя към входа си – и той след нея! Тя отваря вратата, влиза и той също се промушва.
А тя трябва да се качи с асансьора, но по всичко изглежда, че и той ще се качи с нея.
Трябва да отбележим, че тя е плахо момиче, но повече от смъртта се бои от обезчестяването! А как да започнеш скандал, когато отсрещният не е предприел никакви ужасни действия? Човекът изглежда прилично, може би е нов наемател или е на гости на някого…
Асансьорът вече пристига, вратата се отваря… Тогава тя, примирила се с ужасната участ, влиза, обръщайки се към бъдещия си убиец и изнасилвач, гледайки го в очите с погледа на ранена газела…
И тук убиецът се оказал спасител на нейната чест! Той махнал с ръка и казал: „Тръгвайте, момиче, аз ще изчакам. Не се качвам с непознати в асансьор!“
Нейното облекчено хихикане се чуло не само по време на изкачването на асансьора, но и дълго време след това.
