Веднъж по дълъг пустинен път вървял пътник в компанията на своето куче. Те вървели от много дни и били адски уморени. Пътят бил наистина труден: никъде нямало източници на вода, нито сенки на дървета, за да си починат.
Но изведнъж те видели голям красив дворец, пред който се разкрила цяла зелена градина. Приближавайки се по-близо, пътникът видял фонтани и ручеи и веднага му се приискало да пие.
Лакеят на портата бил пределно добър и услужлив, като предложил на пътника да остане да пренощува, предлагайки му много вкусна храна и различни напитки.
– Само трябва да оставите кучето зад портите – казал лакеят. – Нашият господар мрази кучета.
– Не мога – казал пътникът, на което лакеят само повдигнал рамене.
И пътникът продължил нататък, страдайки от глад и жажда. Кучето му едва движело краката си, уморено от дългия път.
Те вървели няколко часа, когато пред себе си видели някаква сграда. Всъщност се оказало малка, но много красива къща, в която живеела мила старица. Отваряйки вратата, тя веднага дала на пътника чаша вода, сякаш четяла мислите му.
-Ще ме приютиш ли за една една нощ и ще споделиш ли с мен нещо за ядене, добра жено? – попитал пътникът.
-Може – усмихнала се старицата.
-Само да знаеш, че съм с куче и не мога да го оставя просто така, затова ако не мога да вляза с него, по-добре ми кажи сега.
-Влезте и двамата – казала старицата.
За вечеря жената разказала на пътника това, че всъщност нито той, нито кучето са в пустинята, а двамата са умрели по пътя и сега са на небесата. И, добирайки се до дома на старицата, те най-накрая стигнали до истинския Рай.
-Недалеч от тук имаше дворец – замислено казал мъжът. – Изглежда, че той също е от света на мъртвите? На кого е?
-О, това е дворецът на самия Сатана – тъжно казала старицата. – Това е входът към Ада. Но те винаги са успявали да омайват хората при себе си, как успяхте да минете покрай тях?
-Много просто. Те не искаха да ме пускат с моя най-добър приятел – отговорил пътникът, като погледнал към кучето.
Едно от най-ужасните неща, които може да направи човек, е да предаде приятел. Независимо дали това е човек, куче или котка – предавайки приятел, преди всичко предавате себе си, своите емоции и живота си като цяло.
