След победата във Втората световна война в Деня на Великата Октомврийска революция Уинстън Чърчил изразил възхищението си от Йосиф Сталин, макар че лидерът на СССР реагирал далеч не както се очаквало.
На 7 ноември 1945 година Чърчил казал следното за Сталин пред британския парламент: „Лично аз не мога да чувствам нищо друго, освен величайшо възхищение по отношение на този наистина велик човек, баща на своята страна, управлявал съдбата на своята страна във време на мир и победоносен защитник по време на война.
Дори ако между нас и съветското правителство са възникнали силни разногласия по отношение на много политически аспекти – политически, социални и дори, както ние смятаме, морални – то в Англия не бива да се допуска такова настроение, което би могло да наруши или да отслаби тези велики връзки между двата наши народа, връзки, съставляващи нашата слава и бедност в периода на последните страшни конвулсии“.
В.М. Молотов дал указание речта на британския политик да се публикува във вестник „Правда“. Когато прочел вестника, Сталин телеграфирал от Сочи, където бил в отпуска, в Моска на Молотов, Берия, Маленков и Микоян:
„Смятам за грешка публикуването на речта на Чърчил с възхваляването на Русия и Сталин. Възхваляването е нужно на Чърчил, за да успокои своята нечиста съвест и да замаскира враждебното отношение към СССР, в частност, да замаскира този факт, че Чърчил и неговите ученици от партията на лейбърситите са организатори на англо-американо-френския блок срещу СССР.
С публикуването на такива речи ние помагаме на тези господа. У нас сега има немалко отговорни работници, които изпадат в телешки възторг от похвалите от страна на Чърчил, Труман, Бърнс и обратно, изпадат в униние от неблагоприятните отзиви от страна на тези господа.
Подобни настроения аз считам за опасни, тъй като те развиват у нас угодничество пред чуждестранните фигури. С угодничеството пред чужденците трябва да се води жестока борба. Но ако ние публикуваме и занапред подобни речи ще насаждаме угодничество и низкопоклоничество.
Не говоря за това, че съветските лидери не се нуждаят от похвали от страна на чуждестранните лидери. Що се касае до мен лично, то такива похвали само ме отвращават“.
Молотов отговорил незабавно: „Публикуването на съкратената реч на Чърчил беше разрешено от мен. Считам го за грешка. Във всеки случай не трябваше да я публикувам без Ваше съгласие“.
