Веднъж при мъдреца дошъл един мъж и поискал съвет. „В семейството ми винаги цари обидата. Живеем добре, дружно и щастливо но когато се караме, всичко се разваля. Повече не мога така! Помогнете ми да разбера защо става така?“
Мъдрецът помислил и казал: „Донеси ми утре стомна с кисело вино и ще ти покажа какво е обидата“.
Както се разбрали, на другата сутрин мъжът донесъл стомна пълна с кисело вино. Мъдрецът извадил няколко чаши и казал: „Обидата е подобна на виното, търпението е подобно на чашата. Прелееш ли виното – чакай беди. Напълни малка чаша и я изпий“.
Мъжът се учудил, но направил това, което казал мъдрецът и, потръпвайки, преглътнал киселото вино. „Виждаш ли, чашата пак е празна и няма обида. Така постъпва любящият човек. Да живееш с таккъв е приятно и безгрижно. Но много ли вино можеш да изпиеш?“
„Боя се, че даже втора чаша няма да успея!“ — тъжно промълвил мъжът.
„Ако наливаш виното обилно, рано или късно човек отказва да пие. Сега напълни и на мен малка чаша“. Мъжът не успял да долее виното, когато мъдрецът му лиснал чашата в лицето.
„Ето, пак е празна. Някои хора не преглъщат обидата. И малката чашка им е много. Нравът им е буен, но бързо минаващ. Затова и не търпят обиди“.
След това мъдрецът извадил голяма чаша и веднага щом мъжът я напълнил, му я излял на главата. „Така постъпват търпеливите хора. Чашата им е голяма, не е лесно да я напълниш. Понякога отпиват от нея, но често те карат и ти да пиеш. Препълниш ли чашата — те чакат беди. Да живееш с такива хора е сложно, но и скандалите са малко“.
С треперещи ръце човекът напълнил последната огромна чаша. Напълнил я догоре и седнал в очакване.
Мъдрецът вдигнал чашата за дръжката и капки от виното закапали през пукнатина на дъното. „Това са сълзите. Търпението на такива хора е огромно. Да изпият киселото вино не им позволява гордостта, да залеят теб — любовта. Ако не се долива, с времето чашата пак ще стане празна. Да живееш с такива хора е приятно и безгрижно. Но ако търпението им прелее…“ – мъжът примигнал в очакване да му лиснат виното в лицето, но мъдрецът само преместил чашата встрани. — „…то ще загубиш този човек. С времето виното ще изтече, но вече няма да го наливаш ти“.
Мъжът станал и се поклонил: „Благодаря ти, мъдрецо, за този прекрасен урок. Сега вече всичко ми е ясно“.
„Какво разбра?“
„Или моята любима ще си смени чашата…“
„Така…“
„Или ще намеря друга с по-голям съд“.
„Глупак“ — тъжно въздъхнал старецът — „За начало, си вземи по-малка стомна“.
