„На крадеца шапката му гори!“ – този афоризъм се използва, за да се покаже, че човек, извършил някоя лоша постъпка, непременно ще се издаде. Еквивалентно е на „Гузен негонен бяга“. Но откъде е дошъл този израз и защо на крадеца му гори шапката? Оказва се, че има цяла история с подобен сюжет, описана в един от славянските епоси.
Веднъж на пазара обрали богат и влиятелен гражданин и тъй като крадецът не успял да бъде хванат, всички изходи на пазара били затворени. Стражите довели местен чародей, който да открие крадеца в тълпата.
Дошъл чародеят и пред очите на изумената публика започнал свой магически ритуал в края на който гръмогласно казал, че на крадеца шапката гори.
Изплашвайки се от огъня, крадецът хванал шапката си и така се издал. Така той станал жертва на хитрия магьосник, а сред народа станала известна фразата „На крадеца и шапката му гори“. Тази крилата фраза се среща на няколко славянски езика.
