Някой ден трябва да създам наръчник за троловете… Едва ли ще е точен, академичен и изчерпателен, но ще проследява някои тенденции, които съм забелязал в годините.
Има тролове, които са като ваш личен психоаналитик. Започват с лек анализ на ситуацията. Ще пробват с нещо дребно – „Ха, в общината да не ви дават хапчета против отслабване“.
После, когато видят, че това не ви е било някакъв проблем ще продължат с нещо по – така – злъчен коментар, придружен с гръмко разочарование.
Тук може би ще ви хванат в капан – вие ще влезете в обяснителен режим. И ще започнете да се обяснявате с някой, който е сложил профилна снимка на Мики Маус или маска на Анонимус или пък нещо подобно. И вие вече сте в капана.
Тролът е напипал, че не се обиждате лесно. В течение на разговора той става все по – нападателен, започва да пуска обиди, но вие вече сте клъвнал.
Накрая той ще загрубее и вие ще го блокирате, но той ще ви е победил в тая малка войничка – ще ви е изкарал вън от равновесие и после ще представи там, където му плащат по 50 стотинки за пост доклад, на който работодателите му ще кажат – „Браво, бате, дОбър си“.
Има, разбира се, и тролове, които не са платени. Те са си със съвсем реални профилни снимки и са си истински хора с биографии, семейства, приятели.
Преди няколко дни попаднах на един такъв, който изобилно ме хранеше под някаква статия в сайт, влизайки през фейсбук профила си. Аз написах съвсем вежлив отговор, в който с аргументи и без емоция му обясних, че това, което е написал, не е вярно.
След няколко дни негов и мой общ приятел в мрежата (защото аз определено не съм следил страницата на въпросния човек, когото не познавам) ми прати линк към стената му. „Тоя Мицов си е позволил да ми отговаря под поста. Да го … на майка му!“ – беше написал човекът.
И имаше поне 20 лайка и няколко одобрителни коментара…
С такъв вид тролове няма как да се справите.
А аз съм щастлив, че майка ми няма фейсбук.
Автор: Венци Мицов
