Смята се, че носорозите имат една интересна особеност: ако видят огън, веднага тичат към него и започват да тъпчат пламъците. Понякога носорозите дори са наричани „пожарникарите на саваната“. Наистина ли носорозите притежават толкова силна социална отговорност, че считат за свой дълг да потушават всеки огън, докато не се е разпростял и не е нанесъл вреда на околната среда?
Най-голям принос за разпространението на слуховете за тъпчещите огъня носорози внесли разказите а пътешественици, които си организирали лагерни огньове насред саваната, където живеят и едрите тревопасни.
Работата е там, че в естествената си среда на обитание носорозите нямат врагове. Дори възрастните лъвово трудно ще се справят с многотонната „машина“, способна да развива скорост до 45 км/ч. Но в същото време носорогът се страхува много от хората и гледа да стои по-далеч от тях.
Прибавяме и това, че са активни точно нощем, като същевременно нямат много добро зрение. Блясъкът на огъня, който се вижда отчетливо в тъмното, привлича любопитното животно, което стремглаво бяга към него. Но когато носорогът се окаже около огъня и разбира, че наоколо има и хора, у животното се появява паника.
Носорогът започва да се върти в кръг, за стъпква всичко, което попадне под краката му, в това число и огъня. Хората, също намиращи се в паника, могат да си помислят, че животното се опитва специално да стъпче огъня, макар носорогът да не си мисли за това. По този начин, вероятно, се е родило даденото заблуждение.
За появата на легендата за тъпчещите огъня носорози е виновно и киното. Става дума за филма „Боговете сигурно са полудели“, където има сцена как животното стъпква огън. Кинолентата допадна на зрителя, който си извади редица изводи от нея. Сцената с носорога стана прословута.
