Такава е тяхната природа: печелят любовта, губят интерес, късат, а после се връщат.
При това се връщат тогава, когато не са ти интересни, когато в живота ти е пълен порядък и си срещнала нова любов. И ти звъни или случайно те среща на улицата, предлагайки да се видите.
И много иска да бъде приет. Защото е пролет или есен, защото спомените се връщат. Когато той е бил за теб най, единствен и неповторим. Но вие сте се разделили, вероятно, по твоя инициатива, но с надеждата, че той ще се върне.
И ти ругаеш себе си за глупостта, но гордостта ти не позволява да се върнеш. И отиваш някъде. И го виждаш с друга. На тях им е хубаво заедно, целуват се и се държат за ръцете. Той я е прегърнал както някога теб и си спомняш колко хубаво беше да си в тези обятия. Спомени.
Или може би той е направил решаващата крачка, но ти изобщо не си била готова за това. Просто всичко се е случило някак неочаквано. Дълго те е преследвал, ходил е по петите ти и когато си направила ответна крачка, той е бил безкрайно щастлив. Всичко било много хубаво, даже прекрасно.
Но веднъж той ти е казал, че отношенията ви са станали скучни, че той се е уморил от тях. Естествено, ти започваш да виниш себе си за раздялата. Търсиш причини и даже ги намираш.
Струва ти се, че си почнала по-малко да се грижиш за себе си или си се превърнала в домакиня, а може би така и не си се научила да правиш супа топчета. След това дълго се измъчваш, преживяваш.
Всичко се обърква, не ти се работи, даже не ти се живее. И започваш да съществуваш. Слува се даже да му звъниш и да му мълчиш в слушалката. А после да го срещнеш. Естествено, той изглежда чудесно, разказва нещо, смее се. И ти става още по-зле.
Защото те е яд на себе си. Ядосваш се, че се тревожиш, че не можеш да живееш нормално и постоянно мислиш за него.
Той се справя перфектно без теб. Намерил си е друга, може би тя е вече трета или четвърта, откакто сте ссе разделили. Ядосваш се и в този момент искаш да покажеш, че и на теб ти е добре, че ти също живееш.
Нощем вече за стотен път разиграваш момента на поредната среща. Че си на купон сред твои обожатели, че си на курорт с приятелки, а понякога и че си се омъжила за красавец милионер. Нощем съжаляваш, че мечтите не са реалност.
И ето че минава време. Всичко лошо е забравено, вече не искаш да отмъщаваш или да си по-добре, отколкото си всъщност Работата отново ти носи радост, а щастливите приятелки вече не те дразнят.
А флиртуването… Вече не знаеш как по-рано си минавала без него. И тогава, когато си била с него и след като се разделихте. Оказва се, че съвсем не си нещастна, просто си свободна. А и мъжете ясно ти дават да разбереш, че се интересуват от теб, че си нормална, красива жена.
А после се появява мъжът. Той не е красавец и дори не е милионер. А може би е и едното, и другото. Той се усмихва и ти прави комплименти. На теб ти е приятно, а сърцето ти започва да бие бързо-бързо.
Отново ти поникват криле на гърба. Ти си влюбена и се стесняваш да го гледаш в очите, макар отдавна да не си девойка. Щастливи сте и той ти прави предложение, а може би просто сте щастливи заедно.
Забравила си за предишната любов. Вярно, не си забравила напълно, просто са ти останали само приятните спомени, ти си щастлива.
И тогава се появява той. Без значение по какъв начин. Дали си го срещнала случайно или той сам ти се е обадил по телефона.
Иска да се срещнете, казва, че разбира каква глупост е направил и те поставя пред избор. Дали отново да се видиш с него или да откажеш?
Вечерта гледаш спящия си мъж, този, който е успял да ти подари щастие и на когото му е все тая как изглеждаш и умееш ли да правиш супа топчета. Гледаш и си мислиш: да се срещнете или не?
Знаеш, че за себе си решила. Няма да се срещнете повече.
Нали народната мъдрост гласи, че в една река не се влиза два пъти…. Това е истина… пробвала си… Защото те винаги се връщат! Мъжете винаги се връщат, но не бива да влизаш в една река два пъти…
