Що за тъп народ има около мен?! Вече двайсет дни си говорим на различни езици. Ето вчера например. Напишках се, а гърбът ми е мокър. През нощта. Викам им, че ми е некомфортно, а те…
Ето как не трябва да ме обичат: вместо сух памперс на дупето, ми слагат цицка в устата. От нея сух няма да стана. Естествено я изплюх.
Обяснявам им за мокрите ми панталони. Не разбират. МОМЧЕТО СЕ НАПИШКА!!! – викам им аз безполезно. Впрочем, момче ли съм? Поразмърдах се, нещо в памперса ми пречи. Мъж съм. Истински. А каква е тая сънена физиономия срещу мен? Какво, по дяволите, значи „Иска да яде“?! Искам сухота! Може би говоря тихо? Трябва да пробвам по-силно. А-а-а!
Вече три сънени физиономии. Опитват се да разберат какво става. Сигурно са араби или монголци. И какво е това „гуши-гуши“. На български ви говоря, сменете ми гащите! Не, гледай ги, пак ми подадоха цицка. Само да порасна и ще им я пъхна аз в устата.
О! Намери се една умна. Казва, че трябва да се провери памперса. Ми проверявай по-бързо, ще ахнеш! Аха, прав бях. Наистина ахна. Ъъъ, чакай малко, ще ме събличаш ли? Още ли не са измислили технологии за смяна на пелените? Добре, давайте с вас съм. Оголете ме. Бррр, бахърче е. Обличайте ме по-бързо. А, любувате се? Ми добре. Топлият памперс май не беше толкова зле. Сега пък ми се дояде. Искам да ям!!!
Боже, кой ме забърка с тези флегми! И какво значи „Пак ли се е напикал“?!!! Не съм. Повтарям силно и на срички — не-съм!!! Стой, стой, къде пак ми сваляш памперса, тъкмо се затоплих.
Какво е учудена? Било празно в него… Ми естествено! Аз искам да ям. О! Пак умната се досети – може би да му дам да яде? Браво, умнице. Назначена си за главната. Чувам, че Умната говори на Глупавия – ти там направи това и това, после онова и онова и още 10 пъти това и онова. Е, явно не греша. Тя е главната.
Чмок-чмок, мммм вкусничко е… Нещо ми се доспа. Да подремна ли, какво ли? Дай цицката. На теб говоря, дай цицката!! Циц-ка! Циц-ка! О! Даже глупавият разбра. Ох, уморих се. Утре ще се събудя и ще се заема с по-нататъшното им възпитание. Хрррр.
