Моята тъга, моето бивше куче.
Видях на улицата куче – дого аржентино, почти същото като това, което имах аз. Кучето, естествено, беше със стопанина си, дойде до мен, а собственикът не обърна внимание и не го спря.
Започнах да разказвам, че аз също имах дого аржентино, „момиче“, „Бела“, че живееше с нас 10 години, че ми е много мъчно за нея.
Ние, със стопанина на кучето, седнахме на пейка, а чуждото куче положи главата си на коленете ми, както някога правеше моята Бела, и седеше така 10 минути без да мърда, докато аз, старият глупак, седях и ревях, размазвайки сополи и сълзи по бузите си…
