Ръстът на човек не трябва да се мери тогава, когато е паднал.
И дори не тогава, когато се е навел под тежестта на живота.
Ръстът трябва да се мери тогава, когато човек стои изправен.
И духовният ръст на човек трябва да се измерва така:
трябва да помни своята най-благородна и добра постъпка.
Или най-важната и смелата. Най-най за целия живот.
Когато сте дали, помогнали, пожертвали, спасили, изправили в битка.
Ето това сте самите вие. Ето такива сте, когато стоите изправени.
Това е вашата осанка.
И мама в детството ви казваше: не се прегърбвай. Не падай!
Стой изправено. Така и трябва да се стараете. А да недооценявате себе си, и да измервате своя ръст с паденията, неуспехите, грешките е неправилно.
Така всеки може да бъде записан като джудже – в падението всички сме еднакви.
А по ръст сме различни. Вашата най-добра постъпка – това сте вие.
Такива, каквито сте всъщност.
Анна Кирянова
