На 27 март 1973 г. Марлон Брандо отказва да приеме наградата на кино академията за най-добра мъжка роля за ролята на Вито Корлеоне в „Кръстникът“. И то заради много неочаквана причина. Ето как започнало всичко:
Филмът, който спасява кариерата на Марлон Брандо
В края на 60-те години се оказало, че звездата на Брандо вече позалязвала. Два от последните му филми „Еднооките валета“ и „Бунтът на Баунти“ практически се провалили в бокс офиса. Критиците единодушно наричали „Бунтът“ края на златния век на Холивуд.
Освен това, се носели упорити слухове за несговорчивия и дори буен нрав на Брандо, така че предложенията за работа намалели.
В общи линии, кариерата на Марлон Брандо се нуждаела от спешна реанимация. И „Кръстникът“ се оказал за нея спасителният дефибрилатор. В епическата гангстерска драма на Франсис Копола, разказваща за живота на ню-йорската мафия, Брандо изиграл великолепно колоритния и обичащ семейството си Дон Корлеоне.
Приходите от „Кръстникът“ само в Америка били почти 135 милиона долара. Той си остава един от най-добрите филми в историята на кинематографията. Брандо бил номиниран за „най-добра мъжка роля“ наред с други велики актьори като Майкъл Клейн, Лорънс Оливие и Питър О’Тул. И в крайна сметка печели.
Драмата на „Оскар“-ите
Марлон Брандо не се явил на 45-та церемония по връчването на призовете на кино академията, като вместо него изпраща малко известната актриса, представителка на индианците апачи на име Сашийн Малкото Перо. Своето неучастие Брандо обяснил с протест против дискриминацията на коренните жители на Америка.
Когато във вечерта на 27 март Лив Улман и Роджър Мур отворили плика и прочели името на „най-добрия актьор“, на сцената се появила девойка в националната носия на племето апачи с дълги, черни като катран коси.
Мур протегнал статуетката към индианката, но тя го спряла с жест, изразяващ, че няма да приеме наградата. След което разгънала лист хартия в ръцете си, представила се и казала:
„Марлон Брандо повери на мен честта да го представям на тази церемония и да кажа от негово име… че той за съжаление не може да приеме тази висока награда. Като причина за това послужи съществуващото в днешно време в киноиндустрията отношение към американските индианци“.
След което свела надолу очи и казала: „Извинете ме“. В публиката се чули леки освирквания, примесени с ръкопляскания. След това Лекото Перо заявила, че не може да прочете всичко от писмото на Марлон Брандо, но задължително ще го сподели пред пресата, благодарила на публиката и слезнала от сцената.
Защо постъпил така
През 1973 година представители на коренните народи в амриканската киноиндустрия практически нямало. Главните роли във филми за индианци в продължение на няколко поколения били играни от бели актьори.
Но тях не просто ги игнорирали и не ги взимали в кино производството – тях наистина ги презирали, които и възмущавало Марлон Брандо до дълбините на душата му.
След тази постъпка на Брандо и Лекото Перо последвала лавина от критики, както от колеги, така и от страна на пресата.
На следващия ден пълният текст от писмото на Брандо бил пуликуван в „Ню Йоркк Таймс“. В него той писал за подкрепа на движението на американските индианци и споменал редица факти, които били свързани с това движение:
„Нашата кино индустрия – писал Брандо – носи същата отговорност за унижението на индианците, както и обществото като цяло. Ние се присмиваме над тях, изобразяваме ги като диваци, врагове и въплъщение на злото. Само си представете как растат децата им в този свят. Когато индианските деца… видят какви представители от народа се изобразяват във филмите, в умовете им се нанася такава травма, която даже не можем да си представим“.
Брандо имал рядката възможност да получи награда, която се счита за връх в кариерата на всеки кино актьор, но пожертвал тази си възможност, за да привлече вниманието на 85-милионна публика към проблемите на хора, които всъщност му били чужди.
Неговата постъпка (нито един лауреат не се отказал от Оскара си след Брандо) до днес си остава един от най-впечатляващите епизоди в историята на тези кино награди.
