Един текст, който със сигурност ще ви развълнува. Отнасяме ли се с нужното уважение и разбиране към майката – човекът, който ни дарява с живот и ни обича най-много от всички? И дали понякога просто вече не е късно да й благодарим…
– Мамо, а откъде идва слънцето?
– Идва от облаците и свети за нас цял ден, а после си тръгва, за да можем да легнем да спим…
– Мамо, а защо момчето в детската градина винаги ми се плези с език и ме дърпа за косата?
– Не обръщай внимание, той просто показва, че му харесваш!
*
– Мамо, а правилно ли прочетох думата: „мля-ко“?
– Да, слънчице. Ти си най-умната…
*
– Мамо, помогни за домашното по математика, тази учителка не може нищо да обясни нормално…
– Хайде да пробваме да я решим. И няма лоши хора, просто трябва да умееш да слушаш и да задаваш въпроси, ако не разбираш нещо…
*
– Мамо, той ми каза, че му харесвам.
– Все пак си толкова красива. Щом го е казал, значи наистина е така…
*
– Мамо, той не ми се обажда. Какво да правя?
– Не се разстройвай, вероятно се е случило нещо…
*
– Катя, разкажи нещо интересно, което ти се е случило днес!
– Мамо, остави ме, много съм уморена, не искам да говоря с теб сега….
*
– Дъще, вече е късно, не излизай, моля те,
– Животът си е мой, не се меси. Където искам, там ще ходя…
*
– Дъще…
– Мамо, остави ме на мира…
*
– Мамо, той ми направи предложение!
– Радвам се за теб, той е прекрасен човек. И те обича…
*
– Мамо, какво да правя, Ванчо има температура!
– Сега идвам…
*
– Мамо, поседи с Ванчо. С Петко днес ще ходим на гости.
– Разбира се, че ще ви помогна…
*
– Деца, струва ми се, че….
– Мамо, не ни се бъркай в живота. И без това имаме достатъчно проблеми…
*
– Катя, нужна ми е твоята…
– Мамо, не мога, имам много работа. Обади ми се някой друг път…
*
– Дъще, тежко ми е сама!
– Мамо, не мога да направя нищо. Сега искаме да си имаме второ дете…
*
– Дъще, аз…
– Обади ми се утре…
*
– Мамо, бих искала…
– Аз съм лекар от Бърза помощ, майка Ви е починала.
*
– Мамо, мамо, мамичко!!!
