Любовта е риск. Риск да загубиш себе си в другия човек и да спреш без да можеш да излезеш от това състояние. Но ние също така имаме възможност да се опознаем дълбоко един друг и заедно да придобием още по-голяма житейска сила.
Да обичаш значи да се откриеш. Това е игра на откриване, докато всичко в нашия свят ни учи да се закриваме, да се защитаваме, да използваме всякакви средства, за да не се изложим на опасност, за да не ни наранят, не ни унищожат.
Любовта е истина. Тя не признава уловки, компромиси, двойни или тройни игри. Тя е директна и съществена.
Любовта е замисъл. Тя е обречена на смърт, ако не премине по определен път.
Любовта значи да направиш избор. Да не приемаш покорно това, което ни предлагат, а да играеш активна, творческа роля във формирането на отношенията, никога да не търсиш удобен път.
Любовта е достойнство. Те не се задоволява с това, което й попадне под ръка, не запълва със секс вътрешната празнина, а уважава себе си, своята уникалност.
Любовта е цялостност. Отношенията в истинската любов никога не се развалят, не раняват личността на човека, а напротив, въздигат я и й помагат да расте.
Любовта значи да придадеш смисъл на живота. Опитвайки любовта, ние започваме да виждаме истинското, незримо значение на нещата и събитията, от които се състои линията на човешкия живот.
Любовта е познание. Благодарение на нея ние добиваме мъдрост, научаваме нови пътища, които иначе биха останали неведоми за нас и се приближаваме към самите себе си.
Валерио Албисети
