Любовта не е нещо, което може да създадете: но когато сте заети с нещо друго, любовта се случва сама.
Има прости неща, които могат да се направя: да седите един до друг, да гледате луната, да слушате музика… – с любовта непосредствено не трябва да се прави нищо. Любовта е много деликатна, чуплива. Ако я гледате втренчено и директно, тя ще изчезне.
Тя идва само тогава когато правите нещо друго и ви изненадва. Не трябва да се стремите директно към нея като стрела. Любовта не е мишена. Тя е много фино явление, много срамежливо. Ако тръгнете напред, тя ще се скрие. Ако правите нещо праволинейно, то няма да я намерите.
Светът започна да се отнася много глупаво към любовта. Хората я искат незабавно. Искат тя да бъде като разтворимо кафе: поръчваш и готово.
Любовта е деликатно изкуство: то е извън сферата на вашите действия. Понякога настъпват такива редки, блажени моменти… буквално полъх от нещо извън предела. Вече не сте на земята, в рая сте.
Четейки книгата заедно, вие сте дълбоко погълнати от нея и изведнъж се оказва, че във вас двамата е възникнало ново качество на съществуване. Нещо ви окръжава и двамата като аура… пълен покой.
Но вие не сте направили нищо непосредствено: само сте чели книга или пък дълго, дълго сте вървели, държейки се за ръце срещу силен вятър – и изведнъж се случило това… Любовта винаги ни изненадва.
Ошо
