Както е известно, на арените на Древен Рим се биели не само хора, но и диви зверове. И никой звяр не е бил по-известен от Виктор – огромен леопард, любимец на публиката и заплаха за всички гладиатори.
В епохата на своето максимално величие Римската империя се простирала от бреговете на Атлантика до пустините на далечното Парфянско царство, затова нямало проблем да се взимат от подвластните провинции различни животни за участие в битките на многобройните арени.
Огромният леопард Виктор вероятно е бил уловен в средата на 3 век пр. н. е. в провинциите на Сверна Африка или Турция – преди 2 хиляди години ареалът на разпространение на този звяр е простирал точно на тези територии.
„Кариерата“ на хищника започнала в малки провинциални градове, но съвсем скоро Виктор, удържащ победа след победа, станал истинска звезда сред римската публика и получил името си Victor, което от латински се превежда като „победител“.
Звярът бил прехвърлен на главните арени на империята, възможно е да е стигнал и до най-главните сред тях – Амфитеатърът на Флавиите или, както го наричат още, Колизей.
Всеки гладиатор, излизащ на бой срещу Виктор, знаел, че практически няма шанс за победа. Необичйно хитрият и ловък леопард винаги намирал момента, в който да се впие в гърлото на своя противник, отклонявайки удара му с копие.
Но за всяка серия рано или късно идва край. Един ден на арената срещу Виктор се изправил млад боец на има Спитара. Тълпата била уверена в победата на леопарда, затова очаквала кървава разправа над гладиатора.
Но късметът се усмихнал на Спит Tарa: разпоредителите пуснали на арената и лъв. Появилият се цар на зверовете разсеял съперниците си със своя заплашителен рев.
Виктор, който никога не бил обръщал внимание на виковете на тълпата, този път обърнал глава към страната на звука – сработили дълбоките инстинкти на животното, за което лъвът е естествен враг.
Разсейването траяло едва няколко секунди, но за Спит Tарa било достатъчно – гладиаторът забучил копието си право в гърлото на Виктор. В този ден на арената загинал един герой и се родил нов.
Дълго време след гибелта на Виктор мнозина граждани си спомняли за леопарда-победител. Доказателство за това са мозайки, използвани, вероятно, за рекламни цели за привличане на зрителите на арената, които били открити по време на разкопки в съвременен Тунис през 1966 година.
Това е интересно:
Историците смятат, че в един римски град от 100 боеве само 19 гладиатори умирали на арената (от 200 взели участие). Излиза, че средно едва 10% от гладиаторите загивали в сражения.
Впрочем гладиаторските игри винаги се провеждали с участието на съдии, а на ранения гладиатор била оказвана най-добрата медицинска помощ.
Освен това, когато гладиатор изпускал оръжието си, тоест се предавал, боят незабавно се прекратявал. Така било и с битките, в които участвали животни, макар в случая с Виктор е възможно дресьорите да не са могли винаги да усмирят навреме хищника, което водело до по-голям брой жертви сред противниците на леопарда.
А и, сред всички от семейство котки, точно леопардите са най-страшният противник за човека – този звяр винаги се цели със зъби и нокти директно в гърлото.
