Има книги, чиито заглавия така са се запечатали в паметта ни, че е трудно да си представим, че авторите сериозно са смятали да им дадат съвсем други имена. Събрахме 10 произведения, които са били преименувани от авторите и издателите буквално в последния момент. И Слава Богу!
Габриел Гарсия Маркес – „Сто години самота“ („Дом„)
Габриел Гарсия Маркес планирал да нарече един от основните си романи доста невзрачно – „Дом“. Но за да се избегне аналогията с книгата „Големият дом“ на неговия приятел Алваро Самудио, излязла няколко години по-рано, той променил името с добре познатото ни „Сто години самота“.
Франсис Скот Фицджералд – „Великият Гетсби“ („Около боклука и милионерите„, „Под червеното, синьото и бялото„)
По повод названието на основната книга от епохата на джаза Фицджералд имал много съмнения. Разглеждали се варианти „Гетсби – златната шапка“, „Неистовият любовник“ и множество други.
А седмица преди публикацията било утвърдено заглавието „Гощавка у Трималихон“, който препращал към древноримския роман“Сатирикон“ и неговия герой – освободен и забогатял роб.
В последния момент писателят почти се спрял на фразата „Под червеното, бялото и синьото“, намеквайки за американския флаг, но, както всички знаем, и тази версия не била финална.
Джордж Оруел – „1984“ („Последният човек на Европа“)
Работното заглавие на една от най-известните антиутопии на всички времена било „Последният човек на Европа“, но първоначално то не се харесало дори на самия Оруел, да не говорим пък за издателя му.
Затова предложението името да бъде сменено с по-комерсиално било одобрено от автора и на корицата се появили четирите цифри.
Брам Стокър – „Дракула“ („Мъртвият немъртъв„)
Недомислено било първоначалното название и на този световноизвестен роман. Няколко седмици преди публикуването Стокър и издателят му го съкратили до „Немъртвият“, а в последния момент го заменили с „Дракула“ като по-интригуващо.
Луис Карол – „Алиса в страната на чудесата“ („Под земята„)
Оригиналният ръкопис, който авторът поднесъл на Алиса Лидъл, дъщеря на негов приятел и прототип на образа на Алиса, бил озаглавен далеч по-кратко от печатната версия, която излязла няколко години по-късно.
Владимир Набоков – „Лолита“ („Кралство в морето„)
Името на романа, донесъл световна слава на Набоков, можело да звучи напълно различно. Авторът спомена в писмо до приятел, че работи над новата си книга „Кралство в морето“ – тази фраза била заимствана от поемата на Едгар Алън По „Анабел ли“.
Джейн Остин – „Гордост и предразсъдъци“ („Първи впечатления„)
Издателят дори отказал да чете ръкопис под име „Първи впечатления“ на младата Джейн Остин. Романът излязъл едва 16 години по-късно след кардинални промени в съдържанието и заглавието.
Лев Толстой – „Война и мир“ („Всичко е добре, когато завършва добре„)
Пасажи от романа са публикувани под името „Всичко е добре, когато завършва добре“, „Три епохи“ и „1805“. Но след шест години работа по книгата тя видяла бял свят вече като „Война и мир“. Трябва да се отбележи, че авторът не смятал своето произведение за шедьовър, наричайки го „многословен боклук“ в едно писмо до Фет.
Маргарет Мичъл – „Отнесени от вихъра“ („Та нали и утре е ден„)
Когато романът на Маргарет Мичъл попаднал в издателството, той се наричал „Та нали и утре е ден“ по последния ред на книгата, а главната героиня не се наричала Скарлет, а Пенси. Година по-късно след щателна редакция книгата излязла под названието, което днес знае целият свят.
Ърнест Хемингуей – „Безкраен празник“ („Хубавите пирони са направени от желязо„)
За своите мемоари Хемингуей имал цял списък от работни заглавия, сред които „Някои хора и места“, „Онази част, за която никой не знае“, „Хубавите пирони са направени от желязо“ и „Пишете истината“. Но окончателното име предложил един негов приятел – име, което озаглавило едни от най-известните мемоари в света.
