Или когато просто едно „Здравей“ е твърде скучно:
В Тунис при здрависване на улицата е прието човек първо да се поклони, да поднесе дясната си ръка към челото, после към устните си, а след това към сърцето. „Мисля за теб, говоря за теб, уважавам те“ – това е смисълът на приветствието.
При среща с познати жителите на Тонга спират на разстояние един от друг, поклащат глави, потропват с крака и изщракват с пръсти.
Ескимосите приветстват ближния, удряйки го леко с юмрук по главата и раменете.
Жителите на племето кои-ри от Нова Гвинея при среща се поздравяват, като се гъделичкат под брадичката.
Представителите на африканския акабма, живеещо в южна Кения, в знак на дълбоко уважение… се плюят един друг.
Гренландците нямат официален поздрав, но при среща задължително казват: „Хубаво време“.
В африканската държава Ботсвана, голяма част от чиято територия заема пустинята Калахари, традиционното „Пула!“ се превежда като „Нека има дъжд!“
Смята се, че ръкостискането се е появило още в първобитните времена. Тогава, протягайки ръка еидн към друг, хората показвали, че не носят оръжие, че са дошли с мир.
Според друга версия ръкостискането възникнало по време на рицарските турнири. Когато дуелът между двама рицари се затягал, било ясно, че те са равни по сила и тогава противниците се приближавали един до друг, за да обсъдят мирния изход на двубоя.
Засичайки се, рицарите протягали ръка за ръкостискане и ги държали така до края на преговорите, за да се предпазят от възможно коварство от страна на противника. Ето защо и днес ръкостискането е разпространено предимно сред мъжете.
