Смартфон мой, враг мой…
„Елена, роди ни се момиче. Благодаря ти! До скоро“.
„Купи тоалетна хартия и се прибирай СПЕШНО!!!“
„Андрей, купихме готин намордник. Идвай!“
„Купи тоалетна хартия и нещо за пиене“.
„Жоре, жив ли си? Терзаят ме смътни съмнения“.
„Тако, прибирай се по-бързо. Не мога да намеря стърготините за хамстера“.
„Даже не мога да седна. Благодаря ти за прекрасния празник. Светльо.“
„Мила, слизам. Не ме целувай, с жена ми съм“.
„Кольо, чакам те в задния проход“.
– Забравих си у вас пакет със сардели.
– Да, благодаря ти.
– Искаш ли да пием чай?
– Не пия чай.
– Тогава кафе?
– Не пия кафе.
– Уиски с кола?
– Не пия кола.
– А кой беше инициатор на вашите отношения?
– Алкохолът.
– Сутринта разбрах, че хладилникът ми е момиче.
– Как така?
– Няма яйца!
– Пиеш ли, гадино?
– Неп ю. Нт. не. нте. да.
– Здрасти! Как са нещата при теб?
– Защо ме питаш? Живеем в една и съща страна…
– Знаеш ли има неща които е по добре да не знаеш.
– Съдейки по всичко, смяташ за такива неща граматиката и пунктуацията.
– Честит рожден ден, Евгени. Кога ще пием?
– Димчо, с главни букви, моля те.
– Кога Ще Пием?
