Понякога провалът на националните отбори на различните страни не се изчерпва само до разочарование за фенове, но води и до реално наказание на самите играчи, треньорите и всички, имащи пряко отношение към спорта. Предлагаме на вашето внимание 5 примера за наказания на национални тимове, които не оправдали възложените им надежди:
По севернокорейски
Загубите на Северна Корея на Мондиала в ЮАР станали повод за ареста на националния селекционер. По личното разпореждане на държавния глава Ким Чен Ун треньорът Ким Йон Хун бил пратен в концлагер, където бил принуден да се занимава с тежък физически труд по 14 часа в денонощието.
Севернокорейският лидер смятал, че Ким Хун извършил престъпление, след като позволил на отбора да падне от Португалия с 0:7. Треньорът признал, че това било негова лична грешка и така спасил живота на футболистите, които щели да бъдат разстреляни.
След Световното през 1966 година, когато севернокорейската команда стигнала до четвъртфинал, в лагер били изпратени всички играчи, с изключение на един нападател.
ЧРД с 1:5
През 2013 година Китай пада от Тайланд с 1:5. Феновете, които се чувствали лично обидени, блокирали автобуса на футболистите и дълго ги обиждали. Когато автобусът все пак излязъл на пътя, нещата излезли извън контрол.
Всичко това се случило на рождения ден на генсека на комунистическата партия и председател на КНР Си Цзинпин, който навършвал 60 години. Празникът бил безнадеждно развален, затова държавният глава окончателно се убедил, че е време да стегне редиците във футбола.
Скоро двамата бивши президенти на футболната федерация и бившият капитан на националния били пратени в затвора за 10 години и половина. Още четирима получили до 6 години лишаване от свобода и големи глоби.
2 години аут
След провала на световното първенство в ЮАР президентът на Нигерия Гудлак Джонатан се заел със сериозна реорганизация на футбола в страната. Той забранил на националната команда да участва в състезания в следващите 2 години.
Нигерийците заеха в турнира последното място в своята група, губейки от Аржентина (0:1), Гърция (1:2) и правейки 2:2 с Южна Корея. По този начин Изпълкомът на федерацията поднесъл извиненията към феновете и правителството на страната за неуспеха на Мондиала.
Когато футболът е причина за война
Когато Хондурас загубил мач от неговия вечен и принципен съперник – националният отбор на Салвадор – настанала истинска война. За един месец футболните команди на двете страни трябвало да изиграят два мача, за да определят кой ще играе във финалната част на Световното през 1970 година.
Мачовете в Салвадор и Хондурас били съпроводени с масови безредици и човешки жертви. Емоциите стигнали краен предел, в пресата и на двете страни се разиграла истинска истерия. На 24 юни 1969 година Салвадор започнал мобилизация на военните си сили.
Въпреки нейната краткосрочност (войната продължила 6 дни), конфликтът струвал скъпо и на двете държави: общите загуби съставлявали няколко хиляди човека.
Наказанието на Сталин
Мачът СССР — Югославия на Олимпиадата през 1952 година бил важен, а Йосиф Сталин искал да даде урок на югославския ръководител Йосиф Тито. Двубоят завършил 5:5, а повторният мач бил игран в град Тампере.
Този път съветските футболисти загубили с 1:3. Когато играчите се върнали у дома, ги очаквали две постановления от Кремъл: първото – за разформироването на отбора на ЦДСА (този тим бил гръбнакът на Сборная) и второто – за лишаване на няколко играчи и треньора Борис Аркадиев от званието заслужили майстори на спорта.
