Тази странна история се случи с мен буквално преди няколко месеца. Вкъщи свърши кибритът, а аз не намерих по-добро решение от това да отида до съседите и да поискам кибрит от тях.
Излязох във входа. Почуках. Отвори ми зашеметяващата съседка в домашен халат.
Истински огън! Но в ръцете си държеше бебе. Поисках кибрит. Мария (така се казва съседката) бързо отговори да вляза в кухнята да си взема сам. Каза, че сега не е много удобно. Обясни ми къде да намеря кибрит: отгоре на шкафа зад буркана със захар. Помоли ме да затворя вратата след себе си, тъй като отива да кърми сина си.
Влязох в кухнята. Всичко е на мястото си. Взех. Излязох, но не затворих вратата. Бързо запалих газовия котлон и върнах кибрита на съседите на същото място, където си беше.
Мина седмица. Щедрите на кибрити съседи ме поканиха у тях – да релаксираме през уикенда. Изпихме по една бира с мъжа на Мария. Отидохме на балкона да пушим. А запалка няма. Той започна да търси кибрит из цялата кухня.
Казах му: „Ето там на шкафа зад буркана със захар стоят“. Съседът ме изгледа с яростен поглед. Лицето ми се изчерви. Още миг и щеше да ме удари, но добре, че му обясних бързо всичко.
Размина ми се за малко. Но съседът повече не ме кани на бира.
