В навечерието на рождения ден на любимата ми съпруга реших да подходя творчески към поздравленията. Купих най-евтината невзрачна ваза и увяхнал букет цветя и й ги поднесох като основен подарък. Жена ми малко се смути, благодари сухо и постави подаръка върху шкафа.
Един час ходеше мрачна, докато не я помолих да постави цветята в друга ваза. Без особен ентусиазъм тя се отправи към стаята ни, а след минута притича доволна, със сияещи очи и с нови обеци.
Разказах случая на един познат, идеята му се стори много удачна. На един от празниците той връчил на жена си панталони за пенсионери. Златния пръстен бил намерен, едва когато тя започнала да го налага с панталоните по лицето.
