Реших да купя пръстен на жена си, но без да знам размера. Изчаках я да заспи, взех своята вълшебна кутийка с болтове и гайки и започнах да меря пръста ѝ с гайки. Просто за друг начин не се сетих. Подбрах нужния размер гайка и на следващия ден отидох да купя пръстен.
Отидох в бижутерията, а там залата бе разделена на две секции. При мен се приближи една девойка: „Какво търсите?“, каза тя едва сдържайки смеха си. Аз: „Искам да купя пръстен“. Тя: „А какъв размер Ви е нужен?“
Тук аз гордо извадих гайката и казах: „Ето този размер“. Девойката изпадна в истеричен смях, давеше се и плачеше от смях, накрая успя да промълви: „Извинете“ и изчезна.
Е, бях готов за подобна реакция. Отидох да питам друга девойка в съседната секция. Отивам, а там мъж обсъжда нещо с девойката, като мъжът е с гръб към мен. Аз казвам на момичето трябва ми ето такъв модел и ѝ показвам гайката. Тук мъжът се обръща, а в ръцете му… БОЛТ!!!
Смяхме се със сълзи в очите (плакахме и тримата), но в крайна сметка всеки намери нужния пръстен.
