Знам, че те е страх. Знам, че мислиш, че ще прецакаш всичко. Знам, че е по-добре да бягаш, отколкото да пуснеш някого твърде близо до себе си – достатъчно, за да ти причини болка.
Нужно е много, за да стане човек като теб. Ти вярваш в любовта, но се боиш от нея. Осъзнаваш силата на любовта, която тя има над хората. И точно това те плаши.
Боиш се от това, че не можеш да я контролираш.
Боиш се да допуснеш някого до сърцето си. Страхуваш се, че този човек ще научи всичко за теб и ще избяга. Затова го изпреварваш. Мислиш, че е по-лесно да избягаш от любовта, отколкото да позволиш на някого да те обича
Отнело ти е много време, за да се научиш да обичаш себе си. И повярвай ми, когато ти казвам, че знам колко ти е било трудно. Знам, че е трябвало да опознаеш себе си и да забравиш цялата лъжа, която хората в миналото са говорели за теб.
Защото в някой момент си започнала да вярваш в това, което те са говорели и това е повлияло не само на отношенията ти с теб, но и на отношенията ти с другите.
Но повярвай ми, когато ти казвам, че те лъжат.
Трябва да заглушиш техните гласове, които говорят, че не си достатъчно красива или не си достатъчно умна.
Знам, че се съмняваш в любовта, макар и да вярваш в нея.
Трябва да знаеш, че ти си достойна за любов. Достойна си за любовта повече, отколкото всеки друг. Защото умееш да обичаш така силно, че това даже учудва.
Защото как може сърце, което е понесло само болка и разочарования, да продължи така силно да обича?
Как може лице, което се е заливало с море от сълзи по нощите, да се усмихва и да прави по-цветеен живота на другите?
Как да не се прекършиш? Как все още да даваш надежда на другите?
Но най-важното: как да не виждаш себе си така, както те виждат другите?
Може, защото ти си прекрасна.
Ти не обичаш неправилно, просто обичаш неправилните хора. Моля те, разбери тази разлика.
Това не е недостатък. Това не значи че си направила нещата грешно.
Твърде много анализираш всичко, защото знаеш, че човек може да размисли във всеки момент. Защото вече се е случвало. Защото се опитваш да се подготвиш за всеки изход. Търсиш предупредителните признаци, че сърцето ти няма да се разбие така внезапно.
Допускаш хора до себе си, но недостатъчно близко, защото се страхуваш.
Разделяш се отново и отново и мислиш, че проблемът е в теб.
Но изведнъж разбираш, че всичко има смисъл. Срещаш онзи, който е достоен за теб. Срещаш онзи, който никога няма да те накара да се чувстваш дефектна или неправилна. Срещаш онзи, който няма да те разлюби, дори ако допуснеш грешка.
Но най-важното, ще срещнеш онзи, който не само няма да избяга, но ще те сграбчи и ще те държи здраво, за да не отидеш никъде.
Ти си достойна за него. Достойна си за тази същата любов, каквато сама отдаваш на другите.
