Например дядо в идеално изгладени панталони. Върви със своята баба едва-едва. Но панталоните са идеални, панталони на джентълмен, защото дали боледуваш или не – любимият трябва да изглежда добре.
Или пък когато кажеш на келнера твърдо: „Не, не, не искам десерт“. И не защото не бива, а за да подкрепиш този, когото обичаш и за когото наистина не трябва.
Голямата любов е когато зачервеният от усилия татко носи в ръцете си тежките пакети с продукти, а на врата си носи момиченце, защото „Тате, толкова се уморих за деня…“
Когато момичето усети, че за няколко срещи момчето се е поохарчило и каже: „Знаеш ли, изобщо не искам в никакво кафе, дай просто да се разходим в парка“. И те подскачат в този парк замръзнали, изобразявайки в дует невероятната радост от свежия въздух.
Когато се мъчиш под дъжда, а някой бяга насреща от вкъщи, за да може по-скоро да разтвори над безнадеждно мокрото ти тяло чадър.
Когато са те подстригали неудачно, а семейството се възхищава така силно и дълго, че става много смешно и е ясно, че прическата ти е кошмарна, да.
Когато двойка върви по улицата, а изведнъж се спират рязко и целият поток хора, движещ се зад нея, се скупчва и започва се възмущава. А жената казва: „Извинете, просто спешно имам нужда да прегърна този мъж“.
Моето голямо щастие се състои от множество малки. Например в която и страна да отида, изпращам картички на Ерочка. А Ерочка е моята баба, но в нашето семейство никой никога не я е наричал баба. Баба е нещо старо. А Ерочка все още си е момиче, тя получава моите картички с такъв възторг, сякаш й изпращам от отвъдморските страни златни слитъци.
„Дъще – пише ми тя, – пощальонът ми донесе картичка и така недоверчиво каза: „Ернеста Семьоновна, наистина ли е дошла от Америка?! Аз отговорих: „Че какво е учудващото, щом наскоро пристигна от Япония!“ А и в квартала всички, естествено, знаят и се възхищават“.
Слуховете за всеобщото възхищение, без съмнение, са преувеличени, но за мен тези картички, преодолели хиляди километри, са безценни. Те са малките пратеници на моята огромна признателност към момиче, което малко се е уморило от дългия път, но по пътя не е изгубила нито капка от своя вълшебен смях. Много те обичам, просто го знай.
Автор: Yaroslava Gres
