Жената спира да бъде жена не тогава, когато й свършват силите да носи токчета или рокли.
Жената спира да бъде жена, когато вече няма избор.
Един мой чудесен римски познат, често хващан от жена си да поглежда чужди дами, обичал да повтаря: „Това, че съм на диета не означава, че не мога да погледна менюто“. Запомних тази реплика.
Отлично напомняне за това, дори най-любящият и верен мъж почти никога не забравя за това, че има избор. Избор и правото да го ползва. Поне когато не успява да получи необходимото в отношенията. Когато отношенията причиняват болка. Или когато самият партньор прави избор, който не е в негова полза.
Жените често се отказват от избора когато отношенията дори не са започнали. Тя бърза да изкрещи „Аз съм твоя“ много преди мъжът да успее да осъзнае желанието си „Искам да бъдеш моя“, да зададе въпроса „Какво трябва да направя, за да бъдеш моя?“ и много преди да заяви „Ти си моя“. Тя бърза да се затвори в клетка и при това да загуби ключа.
По-нататък нещата опират до техниката. Седейки в клетката, така лесно да разруши връзката си обективната реалност и да започне да живее в свят, в който има само един мъж. Дори той да е далеч от идеала. Дори да са се срещали само веднъж.
Като изключва от живота си другите мъже на ниво внимание, фантазия, искрено човешко любопитство към другия, невинен флирт или приятелство, жената не само се лишава от привлекателност (свободната жена, но умееща да пази верността е привличаща, а робиня, принизила се до ниво вещ – не).
Жената се отказва и от голяма част от своя вътрешен живот и вътрешни ресурси, като игнорира стотици реални възможности и отворени врати, за да хвърли всичките си сили за решаване на безкрайния ребус „Как да направя така, че Той…“
Често така минават години. Нерядко и цял живот. Цял живот, похарчен в безплодни страдания, болка и отказ от себе си. А много често всичко, което трябва да направите е да отворите вратата, да излезете на улицата, да седнете на маса в кафенето и… да погледнете най-накрая менюто!
