Капоейра („висока трева“) е бразилско бойно изкуство, което съчетава в себе си елементи на танци, акробатика, игри и се съпровожда от национални бразилски ритми. Като бойно изкуство се характеризира с ритници от ниско положение, подсечки и изобилства от акробатични техники.
Достоверната информация за капоейра датира от XVIII век, но фактически тя се заражда малко по-рано. Според стандартната версия, стилът произхожда от Южна Америка и се появява благодарение на тъмнокожите роби, които били докарани от различни португалски колонии – Ангола, Мозамбик, Гвинея, Конго.
Вследствие на жестокото отношение от страна на бразилските робовладелци част от робите избягали в джунглата, където африканската култура се срещнала с индианската. Бегълците се заселили в т.нар. киломбу – „свободни селища“, из чиито субкултури започнало свето разпространение капоейрата. Развитието на бойния танц е неразривно свързано с митичния герой Зумби, който станал символ на съпротивата за народа на Бразилия.
Според друга легенда бразилските господари забранявали на робите си да се бият помежду си от страх „стоката“ им да не се повреди. Затова лишените от свобода измислили хитър начин да разрешават по физически начин споровете си: като превърнали боя в танц.
Тренировките и обучението преминават под съпровода на жива музика, която се свири от специален „капоейра оркестър“ – — батери́я (или шара́нга). Основна роля в акомпанимента играе – инструмент, наподобяващ лък с резонатор.
Философията, която изповядват практикуващите капоейра е да подхождат с положителна нагласа към живота. Те винаги трябва да са усмихнати.
