Веднъж в Бостън се провела дегустация на вино, на кяото присъствали някои от най-популярните любители на гроздовия елексир.
Условията на дегустацията били извънредно прости: 25 от най-добрите вина, чиято цена не трябвало да бъде по-висока от 12 долара, били купени от обикновен бостънски магазин. След това била избрана специална комисия, която да дегустира „на сляпо“ белите и червените вина и да изберат най-доброто. Куриозното е, че на първо място било поставено най-евтиното вино. Дотук с мита за „ескпертите“.
Друг интересен случай с дегустатори на вино се разиграл през 2001 г., когато Фредерик Броше от университета в Бордо провел два независими един от друг експеримента, които са показателни за качествата на някои сомелиери. В първия експеримент Броше възложил на 57 експерта да опишат впечатленията си от две вина.
На експертите били дадени 2 чаши, в които имало бяло и червено вино. Номерът бил, че червеното вино всъщност не било червено, а бяло, но оцветено с хранителни бои. Това обаче не попречило на сомелиерите да опишат качествата на виното с познатите си термини: един от експертите оценил виното като „jamminess“, а друг дори „почувствал“ смачканите червени плодове. Никой дори не усетил, че това си е бяло вино!
Вторият тест на Броше бил още по-съкрушителен за експертите. Той взел обикновена бутилка бордо и го налял в две различни бутилки с различни етикети. Едната бутилка била „гран крю“, а другата – обикновено трапезно вино. Въпреки че реално пиели едно и също вино, експертите го описали по различен начин: „гран крю“-то било „приятно, естествено, комплексно, балансирано и завладяващо“, а трапезното според тях било „слабо, безвкусно, ненаситено, просто”. Голяма част от експертите не препоръчали трапезното вино за консумация.
Експертите са показателите на модата и техният вкус не се различава по нищо от вкуса на обикновените хора. Хората просто имат потребност да се вслушат в мнението на някого, затова има и „експерти“. Въпросът е има ли наистина „ескперти“ или те са просто хора с нужния авторитет…
