Смятам, всички ще се съгласим, че силните жени рядко са щастливи в личния си живот, защото често остават с разбито сърце. За такава жена любовта е нещо свещено, затова тя отдава или всичко, или нищо.
Тя ще направи всичко по силите си, ако обича. Тя обича и обича, докато не забрави, че е приемана за даденост от онзи, който не знае как правилно да я обича.
И тогава сърцето й бива разбивано отново.
А когато сърцето на силната жена се разбие, първото, което прави е да обвини себе си. Тя не вини онзи, който е разбил нейното сърце. Тя ще запита себе си защо се е доверила този човек, защо не се е вслушала в интуицията си. Тя ще се чуди защо се е влюбила в него, защо е игнорирала всички признаци, че той ще разбие сърцето й.
Тя ще плаче по нощите, стараейки се никой да не я чуе, а на сутринта пак ще бъде жената, която са свикнали да виждат. Ще свърши делата си, сякаш не се е случило нищо и „Всичко е наред“ ще стане нейният машинален отговор на всеки, който я попита.
А когато бъде готова, ще започне да говори за болката с един или двама близки свои хора. Няма да споделя болката си с всеки, защото не търси внимание и знае, че рано или късно с нея наистина всичко ще бъде наред.
Когато сърцето й бъде разбито, дори не си помисля, че ще моли някого да го излекува. Тя знае, че не може да го направи никой, освен нея.
И отново ще започне да се лекува и отново ще се изправи, отново ще се опита да види нещо хубаво. И макар това да тежи, тя ще превърне болката си в нещо значими в живота й: например ще започне да пише, да рисува, да чете, да спортува или ще помогне на другите, а няма просто да страда.
Ще осъзнае напълно, че не трябва да се наслаждава на болката си, а трябва да продължи напред.
Ще направи болката си свое основно гориво, за да постигне целите си. Няма да иска отмъщение, защото вярва в кармата.
Когато силната жена разбие сърцето си, тя ще потърси в това житейски урок, а не драма.
Тя ще се опита да прости на човека, който е разбил сърцето й, но никога няма да забрави какво е направил. Сега вече тя знае по-добре какво й е нужно действително и е важно в отношенията.
Какво е нужно на една силна жена, за да не се върне никога към него, защото разбира, че не може да има щастие там, където го е загубила.
Но когато й разбият сърцето, на нея й е трудно да прости на себе си, защото никога не спира да се вини за своите грешки. Затова, че е отдала сърцето си на неправилен човек, затова, че е повярвала в илюзия, а не в реалност. Нужно й е време, за да приеме, че е извършила голяма грешка.
Тя пак ще се влюби и пак ще се довери. Ще защитава сърцето си и ще мине още много време, преди отново да може да го открие.
Но силната жена напълно осъзнава, че не може вечно да се бои от новата любов и знае, че любовта винаги носи риск.
Затова постепенно ще прости на себе си и накрая ще отвори сърцето си за следващия човек.
Когато силната жена разбие сърцето си, вместо да стане по-слаба, това я прави далеч по-силна, отколкото може да си представи.
