Идва при мен съседа:
– Слушай, ще ми дадеш ли поялника си?
– Вземи го, само че довечера ще ми трябва. До довечера ще ми го върнеш ли?
– Разбира се, мен ми трябва само за час.
– Ок, ето ти поялника.
Повече не го видях този поялник. Произтече само следния диалог:
– Къде е инструментът?
– Изгоря, извини ме…
– Ами, върни ми го.
– Нали ти казвам, изгоря.
– Изгоря съвсем и дори не остана пепел?
– Ами да, изгоря. Но ще ти купя нов, обещавам…
Цената на този поялник е 5 лева. Добре, ще го имам предвид за бъдеще. Но се надявам съседа повече да не идва с такива молби.
Но пак дойде.
– Слушай, имам малко работа из панелката, ще ми дадеш ли акумулаторната отвертка?
– Няма проблем. Остави 150 лева в залог и я взимай.
– Как така 150 лева?
– Така. Като я донесеш, ще си получиш парите до стотинката. Ако е цяла, естествено…
– Не, не мога така.
– Тогава ме извини. Пепелта на поялника още натъжава сърцето ми…
Мълчаливо се обърна и си тръгна. Сега зад гърба ми говори, че съм стиснат и лош съсед.
Кучето си лае, керванът си върви…
