Звучи съблазнително. Трябва ти жена – отиваш на пазара. Да, точно на пазара.
Заслужава си да се отбележи, че пазаруването на жени не се случвало в мрачното Средновековие, а през XVIII–XIX век!
Нагледен случай на продажба на жени е описан в произведението на Томас Харди „Кметът на Кестенбридж“, където главният герой продава своята съпруга, а след това мъките на съвестта го довеждат до смърт.
Всяка процедура по продажбата изглеждала стандартно: мъж водел жената на площада, държейки я за повод, прикрепен към шията ú. След това я качвали на площадка, наподобяваща сцена, и започвали търговията. Жената била давана на предложилия най-голяма цена.
Вестниците по онова време отделяли голямо внимание на подобни събития. Една от най-ранните регистрирани продажби датира от 1733 година. Съгласно бележките, някой си Самуел Уайтхаус продал жена си Мери Уайтхаус на Томас Грифитс за един фунт.
Господин Грифитс бил длъжен да „приеме жената с всичките ú недостатъци“. Още една съпруга била предложеа за продажба с начална цена от едно пени. Не е изненадващо, че самотните фермери едва не се сбили, за да получат тази жена. В крайна сметка я изтъргували за пет шилинга и шест пенса.
Колкото и странно да звучи, но най-често продажбите на жени се извършвала по взаимно съгласие. В повечето случаи мъжът купувал любовник за символична отплата. Случвало се и след търга тримата да отиват в близката кръчма да отбележат сделката.
Най-голяма популярност продажбата на жени отбелязала в периода от 1780 до 1850 година. До днес са известни не по-малко от 300 официални потвърждения на тази процедура.
А всичко започнало с това че през 1753 в Англия приели Закон за брака. До този момент браковете не се регистрирали. Жените практически се намирал в пълно подчинение на мъжете.
Разводът бил невероятно скъпа процедура. Именно тази продажба на жени на площада станала верния начин съпрузите да се избавят един от друг. Властите не одобрявали практиката, но просто си затваряли очите.
През 1830 година се състоял още един любопитен акт на продажба. Съпругът започнал търговията, но след това я преустановил, желаейки всичко да остане както си е било. На което жена му го зашлевила по бузите и възкликнала: „Искам да бъда продадена, искам промяна!“
Последното свидетелство за продажбите на жени се отнася към 1913 година. Жената, дала показания в съда в Лийдс, заявила, че мъжът ú я продал нанеин колега по работа за един фунт.
