Преди две години бях на тренинга на Джак Канфийлд – известен автор по личностно развитие. С един от примерите си той показа как и защо с вас реагираме на критика.
Той отишъл до един от участничките и казал:
„Провеждал съм много семинари и лекции, но за пръв път сред слушателите ми има толкова глупав човек“.
Момичето определено се засегнала силно и се разстроила. Но Джак я успокоил, че всичко това е просто упражнение и че има продължение.
Той отново я погледнал и този път произнесъл: „Провеждал съм много семинари и лекции, но за първи път имам сред слушателите си човек със зелена коса“. Този път момичето се разсмяло.
– Защо се смеете? – попитал я Джак.
– Защото нямам никаква зелена коса.
– Защо тогава ми се ядосахте първия път?
Критиката ни засяга само ако мислим за себе си това, което казва критикуващият. Ако сме уверени в себе си и знаем, че сме умни, красиви, стройни, щедри, то, каквото и да ни говорят другите, ще знаем, че това не е така.
Хората откриват критика в постове, песни, погледи, шеги и миймове. Намират я там, където най-често изобщо не съществува.
Всеки път когато се чувствате разстроени от това, какво са казали другите за вас, просто си заадайте въпроса: „зелена ли ми е косата“? И гледайте на това като на възможност, благодарение на която може да растете.
