Декември, 1965 година. Алкамо, град в Сицилия. 18-годишна девойка била похитена от младеж с помощта на 7 негови приятели. Нейното изчезване не предизвикало особено безпокойство, понеже това било обичайно събитие, практика, която често предшествала сватба.
Според местните обичаи и углавния кодекс по онова време, ако жената се омъжи за мъжа, който я е похитил и изнасилил против волята ѝ, неговото престъпление бивало оправдано, а нейната поругана чест била напълно възстановявана. Сякаш в очите на обществото нищо не се било случило и не е имало пострадала.
Съгласни традиционния социален кодекс, отказът от „брак за реабилитация“ (matrimonio riparatore) я правел «donna svergognata» – „жена без чест“ (буквално: засрамена жена), защото тя була загубила девствеността си без женитба.
Това разбиране не било характерно само за Сицилия или селските райони; в някаква степен то се застъпвало и в италианския Углавно-процесиален кодекс за онова време, което приравнявало насилието към престъпление против „обществения морал“, а не личностно престъпление и формализирало идеята „брак за реабилитация“, заявявайки, че ако насилникът се оженел за своята жертва, престъплението му било погасявано автоматично.
Но в дадения случай 9 дни след похищението и насилието, девойката не постъпила според очаквания на общесвото, като отказала да се омъжи за насилника и се обърнала към полицията, указвайки неговото име и тези на приятелите му.
Това бил първият случай в историята на Сицилия, когато жена отправяла предизвикателство към целия град и закостенелите нрави, и предпочела безчестие, скандал, шантаж, проклятия и заплахи от страна на обществеността да се омъжи за насилника си.
Година по-късно, през декември 1966 година, мъжът бил осъден за изнасилване и отвличане, а приятелите му – като съучастници.
Франка Виола (на снимката) е жива и до днес. Нейната история предизвикала огромен резонанс в обществото,тя моментално станала флагман на движения за еманципация на жените, завинаги променила нравите в Италия в отношенията между половете и сложила край на варварската практика да се изнудва жертвата на сексуално насилие, че ще загуби своята чест и достойнство.
Едва през 1981 година било отменено положението в закона, съгласно което изнасилването не се брои за престъпление, ако насилникът се ожени за жертвата.
С указ на президента от 13 февруари 2014 година Франческа Виола била наградена с орден „За заслуги пред Италианската Република“, степен Велик офицер.
