Майка ми режеше пилешко, нарязваше яйца за салата и мажеше масло върху хляба на една и съща дъска за рязане с нож, без да ги обработва с белина и все пак нямахме никакви хранителни отравяния.
Сандвичите ни за училище бяха увивани във восъчна кафява хартия, а не в мини хладилници, но не мога да се сетя да съм се заразявал с ешерихия коли.
Къпахме се в езера, реки или в някой ручей, а не в хлориран басейн. Всички носехме платненки, а не маратонки с с подметка, в която има въздушна възглавница и вградени светлоотразители, които струват колкото лек автомобил. И все пак израснахме без някакви сериозни телесни повреди.
Имаше колан, с който ни възпитаваха за лошо поведение в училище. Те наричаха това дисциплина и всички израснахме, почитайки и уважавайки хората, които са по-стари от нас. Имаше поне 40 деца в нашия клас и всички се научихме да четем и да пишем.
Всички пеехме химна в училище и оставахме под надзор дори след училище. Просто не мога да си спомня да ми е било скучно, макар да нямахме компютри, плейстейшъни, екс-бокс или 270 цифрови канала по телевизията. Не помня да съм скучал. Ах, къде бяха Бенадрилът и комплектът за стерилизация, когато ме ужилваше пчела? Можеше да ме убият!
Играехме си на цар на планината върху купчина камъни, които бяха оставени на пустеещите строителни площадки и когато се наранявахме, мама ни обработваше раната с обикновен медицински разтвор (не с йод, че щипеше), а после получавахме и един по задника.
А днес това води след себе си до посещение на лекар, а после 10-дневен курс с антибиотици, мама звъни на адвоката, за да даде на съд фирмата-изпълнител, че е оставила купчина чакъл, която едва не е отнела живота на сина й.
Нито един човек, когото познавах, никога не каза, че е от нещастно семейство. Как бихме могли да знаем това? Никога не сме имали нужда от групови терапии или курсове по управление на гнева. Очевидно е, че сме успели така да заблудим многото социални проблеми, че дори не сме забелязали, че никой в страната не взима антидепресанти. Как сме могли да оцелеем?
Искам да кажа на всички, които споделиха тази епоха и на всички, които, за съжаление, я пропуснаха. Не я заменям за нищо!
