Има един отличен цитат на Люис Томас: „Мравките толкова силно приличат на нас, хората, че чак е неловко. Те отглеждат гъби, развъждат листни въшки в качеството на дойни крави, изпращат на война армия от войници, разпръскват химикали, за да изплашат и объркат врага, взимат роби в плен, експлоатират детския труд и непрекъснато обменят информация. Накратко, правят всичко, освен че не гледат телевизия.“
Мравките са почти като хората. Имат изначален набор от качества; агресивност, интелект, предприемчивост, скорост, реакции, умение да взаимодействат с околните. В зависимост от тях всяка мравка получава своята професия.
Царицата мравка е половоразвита самка. Тя е способна да основава нов мравуняк. За него избира неголям подземен коридор, където впоследствие снася яйцата.
При мравките има специалност – охранител. Нея получават онези особи, които рано проявяват агресивност. Естествено, те имат и интелект, но не дотам развит: за войниците не е важно да разсъждават – те са длъжни без излишни колебания да защитят общите ресурси.
Друга професия – събирачи на нектар. В известен смисъл мравките имат свои домашни любимци. Листните въшки се хранят със соковете от растенията и отдеят сладки течни капки, които са нещо като нектар. Между мравките и листните въшки се установява взаимно изгодно сътрудничество. Мравките събират нектара – за тях това е вкусна и питателна храна, основен източник на въглехидрати. А като ответна услуга те защитава своите зелени кравички от хищници.
Сред събирачите на сладкия сок също има разделение на труда. Можете, разбира се, самостоятелно да получите заветната капка сладка течност и самостоятелно да я закарате в мравуняка. Но това е нерационално от гледна точка на логистиката.
Затова има мравки, които работят като пастири (или доячи): те гъделичкат листните въшки, обезпечавайки висок надой. А получената продукция бива транспортирана от други.
Мравките тщателно следят за състоянието на своето жилище. Средният размер на мравуняка се състои от 4-6 милиона клонки и иглички. Ежедневно стотици мравки-строители ги пренасят от върха към дъното на мравуняка и от ниските етажи към върха.
Така се обезпечава стабилният влажностен режим на гнездото и затова куполът на мравуняка остава сух след дъжд, не гние и не плесенясва.
В мравуняка има и болници, където работят лекари, например хирурзи. И в случай, че някой жител е повредил своята цялост, било то ръка или крак, то хирурзите я ампутират (отгризват).
Също така, задължително в мравченото семейство има и „пазители“ на нектара. Те са необходими в непредвиден случай, когато в мравуняка възцари глад и работещите мравки повече не могат да набавят храна.
Сред някои видове е разпространено робството. Мравките нападат чужд мравуняк и крадат какавиди. След това израснали в чуждия мрауняк, пленниците се трудят за неговото благо.
Удивителното е друго: в мравченото семейство не е открит „мозъчен център“, който да управлява общите усилия за постигане на желания резултат, било то ремонт на мравуняка, добив на храна или защита от врагове.
Мравунякът в детайли:
01. Покритие от иглички и клонки. Защитава жилището от превратностите на времето, ремонтира се и се обновява от мравки-работници.
02. „Солариум“ – помещение, нагрято от слънцето. През пролетта жителите идват тук, за да се постоплят.
03. Един от входовете. Охранява се от войници. Служи и за вентилационен канал.
04. „Гробище“. Тук работещите мравки мъкнат мъртвите си събратя и боклук.
05. Зимна стая. Насекомите се събират тук, за да преживеят студа в полуспящо състояние.
06. „Хлебният хамбар“. Тук мравките съхраняват зърната.
07. Царската стая, където живее царицата-майка, снасяща по хиляди яйца на ден. За нея се грижат мравки-работници.
08. Помещения с яйца, ларви и какавиди.
10. „Месарницата“, където се събират гъсениците и друг добитък.
