Било ли е така или не, никой не знае, но притчата гласи, че веднъж Буда вървял с учениците си из полето и видял как волът на един селянин бил пропаднал в голяма яма. Селянинът се спуснал в ямата и се опитал да измъкне вола, но нищо не се получавало.
Тогава Буда наредил на учениците си да помогнат на селянина. Учениците скочили в ямата, помогнали на селянина да извади вола и продължили пътя си нататък заедно с Буда.
След известно време те видели сходна ситуация: вол бил пропаднал в яма, а селянинът седял на края на ямата и горко плачел. Буда го погледнал и без да казва нито дума продължил нататък.
Учениците се учудили и попитали:
– Учителю, кажи учителю, защо не ни нареди да помогнем и на този селянин?
Буда погледнал към учениците си ги попитал:
– Как точно да помогнете? Да помогнете в плаченето?
