Сядаш да хапнеш на обяд и ти обясняват, че свинското води до инфаркт, холестерол и неизбежен инсулт. Ти си викаш „Ще изям само салатата“но разбираш, че зеленчуците са пълни с пестициди, нитрати и още нещо, дето даже не знаеш какво е, но явно се мре и от него.
Посърнал решаваш, че ще поминеш само с хлебец, но ти казват, че белият хляб има нула хранителна стойност, а набухвателите и подобрителите в него са толкова страшни, че по-добре да се наръгаш с вилицата в черния дроб, отколкото да го ядеш, или поне е по-безопасно.
Не ти се яде днес точно риба, но това ти остава, обаче веднага ти изскача статия на екрана, която ти показва колко живак, тежки метали и други гадости има в половин скумрия, и излиза, че ако изядеш самата консерва, вместо рибата вътре, ще е по-здравословно.
Към сирене не посягаш, то е ясно, алергени, лактози, мреш до седмица. Пийваш малко вода – изворна, да не объркаш оная с металите и йоните, бъбреците ти гърмят на секундата от нея – и разбираш, че спасение няма.
И ти идва смелост, и викаш един път се мре, ваш’та мама, и се връщаш към вратната пържола, на тиган, кьорав антиоксидант да няма, и се набумкваш и с пържени картофи, само мас и скорбяла, два процента читаво едва ли съдържат, барем с двеста грама сол, и си спираш интернета, че откачихме вече с тия изследвания на британски учени, к’во ядат тия там бе?
Емил Кошлуков
