Чумната пръчица. Кой би могъл да си помисли, че този микроскопичен организъм, пренасян от заразени бълхи, може да се превърне в революция за човечеството? Когато в средата на XIV век „Черната смърт“ покосява десетки милиони души, европейците си мислели, че краят на света вече е настъпил. И въпреки всички ужаси на бубонната чума, точно тя се превръща в катализатор на бъдещото усъвършенстване на обществото.
Здравите хора
Както е известно, човешката популация се развива, когато се сблъсква с болестите и „това, което не ги убива, ги прави по-силни“. Последните изследвания показали, че гените на европейците, преживели чумата, се изменили и направили техните потомци по-устойчиви към болестите.
Добрата генетика им помогнала в самия разгар на епидемията да се преборят с инфекцията далеч по-успешно, отколкото когато я нямало. Черната смърт не само покосила сума ти народ, но и била гигантска лаборатория на естествения подбор – отсяла слабите и немощните.
Анализ на костните останки на Лондонското гробище показал, че хората, преживели епдемията, както и техните потомци, имат по-малки шансове да умрат на всяка възраст, отколкото от онези, които са живели по-рано.
Ако до чумата едва 10% от населението могли да доживеят до седемдесетте, то след епидемията този показател нараснал двойно. Подобно съчетание на човешката биология в съчетание с добрата храна позволило на европейците, родени след бубонната чума, да станат по-устойчиви към заболяванията и да живеят далеч по-дълго.
Парфюмерийната индустрия
Във времената на развихрилата се Черна смърт се смятало, че един от виновниците за нейното разпространение са токсичните изпарения. Затова за пречистване на въздуха пуснали в ход такива средства а средновековната медицина като ароматните билки и парфюми. Естествено, те били известни на европейците и по-рано.
Именно с появата на чумата употребата на лични дезинфекционни средства станала повсеместна. Състочтелните хора използвали ароматната вода Eau de la Reine de Hongrie, която се произвеждала в Южна Франция в селце близо до Монпелие и Грас.
В нейния състав влизал розмарин, лавандула и алкохол. Бедните се задоволявали с обикновени растителни аромати. Хората не се къпели и не се миели от страх за живота си – те били убедени, че чрез отворените пори в организма може да попадне заразения въздух.
Страхът бил толкова голям, че дори в следващите векове, те вместо да си вземат баня се заливали с парфюми, за да убият телесната миризма. В крайна сметка необходимостта от употребата на парфюм за защита от епидемията прераснала в ежедневен навик.
Болниците и лекарите
Преди епидемията болниците били само място за изолацията на болните, къде нямало нито професионални врачи, нито лекари. Целият „медицински персонал“ се състоял само монаси и монахини, които предимно се грижели за духа, отколкото за плътта. Режимът на лечение на пациента се ограничвал до прием на билки, изповед и молитва.
Голямата чума превърнал болницата от благотворително учреждение за прием на овдовели сираци и уродливи в място където болните наистина можели да получат квалифицирана лекарска помощ. Заради огромния приток заразени болниците били принудени да се откажат от функциите на приюти и хосписи, за да се съсредоточат върху болните и умиращите.
В същото време били направени важни промени в медицинската практика. Анатомията и хирургията попаднали в медицинските програми на университетите. От причудлива философия медицината се превърнала в практическа естествена наука.
Професионалните лекари започнали да заемат все по-важно място в дейността на болниците. Медицинските услуги станали по-ясно насочени – появили се болнични отделения с тясна специализация по различните категории болести.
Повече функционалности на домовете
Недостигът на квалифицирани занаятчии и строители се усещал толкова остро, че архитектите се принудили да опростят строителните конструкции. Английските църкви се отдалечили от блясъка на „пламенния“ готически стил, заменяйки го с по-малко трудната „перпендикулярна готика“, акцентираща на вертикалните линии.
Преди чумата домовете се състоели от антре, в което имало огнище. Тук семейството живеело и приемало гости. Бедните хора живеели в дървени къщи с покриви от кал и слама, които били слаба защита срещу плъхове и други паразити – преносители на зараза.
В края на XIV — началото на XV век помещението било разделено на прегради. Това позволило на жителите да се отделят от слугите, животните и мръсотията на улицата.
В Бодиамския замък, например, частните стаи имали дори собствени тоалети. Отказали се от използването на тръстика в конструкцията на пода в полза на подови настилки във вид на килими. Частните домове станали по-луксозни и комфортни.
Изкуството
Ужасяващата епидемия не могла да не повлияе на възприятието към живота и обществото в Средновековна Европа. Чумата покосила всички: и бедняци, и крале. Основната мисъл на възраждощото се след епидемията изкуство била: всички хора са равни пред смъртта и Бога, и разделението на класи и съсловия не е нищо повече от условност.
По-късно популярност придобило отделно направление на изобразителното изкуство под името „макабър“ или „плячката на смъртта“, показващо слабостите на човешкото битие. Обикновено тези произведения показвали танцуващата „смърт“, която взима със себе си напълно различни хора, заети със своите ежедневни неща.
Картината на Питър Брьогъл „Триумфът на смъртта“, илюстрираща дадената статия, е ярък пример за този жанр.
По-добри условия за работа
След като чумата започнала да угасва, Европа започнала да се връща към нормалния си живот. Много градове опустели, земеделските земи не не били поддържани дълги години, производството практически било прекратено.
За възстановяването трябвала работна ръка, която не достигала. В този момент в изгодна позиция се оказали не работодателите, а работниците, които изискали за себе си достойно заплащане и условия на труд.
Най-накрая и жените можели да си намерят работа, което преди това се позволявало да се върши само от силния пол. Може би точно в „постчумните“ времена трудовите договори започнали да напомнят на днешните, а низшите слоеве се почувствали пълноценна част от обществото, което довело впоследствие до буржоазната революция.
