Като студентка имах отношения с едно момче – то беше „местно“, а аз идвах от провинцията, живеех в общежитие и разчитах на нашите да ме издържат.
Както се полага на едно момче, той редовно ми идваше на гости и регулярно опустошаваше хладилника. Първоначално това ме умиляваше, чувствах го като „истински мъж“, за чиято поддръжка са нужни много средства.
После обаче взех да се напрягам финансово. Като всяка млада и наивна девойка го почнах отдалече: в началото намекнах, че не е лошо да донесе нещо за кафето. Получих евтин шоколад.
Следващия път прибегнах до хитрост и му съобщих, че няма нищо и трябва да отидем до магазина. Докато аз избирах продуктите, пичът също се включи в играта и взе да избира някакви неща.
Засякохме се на касата, където младежът джентълменски ми отстъпи мястото, за да платя аз. Тогава чух от устата ми да излиза „Няма ли да платиш?“
Момчето плати. А на изхода се поинтересува кога ще му върна парите. Нервите ми не издържаха и му казах всичко. И в отговор получих гениалното: „Не знаех, че си толкова меркантилна“.
