Думата „пъзел“ идва от pusle, означаващо „обърквам, смущавам“, а първите пъзели се появили много отдавна – още през 60-те години на XVIII век.
А всичко започнало някъде през 1760 година, когато лондонсият гравьор и картограф Джон Спилсбъри решил да измайстори оригинално способие за преподаване на география. За целта залепил хартиена карта върху тънка дъска, след което изрязал малки парчета по контурите на границите на държавите.
Изобретението бързо завоювало популярност в английските училища, а изучаването на география се превърнало досадно запеметяване във вълнуваща игра. С пъзели започнали да си играят дори и кралските деца. Въпреки това разходите за пъзелите не били евтини: стойността на един комплект надвишавала средната месечна заплата на английски работник.
Дълго време пъзелите се използвали за съставяне на географски карти от отделни фрагменти. Едва през XIX век, благодарение на развитието на полиграфичната техника, пъзелите започнали да се правят от картон, кото ги направило по-достъпни за широките слоеве от населението.
Черно-белите пъзели станали цветни. Започнали да се пускат пъзели на най-различна тематика: репродукция на картини, фотографии, автомобили и т.н. В наши дни е трудно да се сетим тема, която да не е засегната от пъзелите.
В началото на 20 век вестниците и списанията установили, че могат да увеличат тиража си чрез публикуване на състезателни пъзели.
В САЩ през първата половина на миналия век дори се провеждали турнири по скоростно редене на пъзели. На състезанията отбори редели огромни платна, състоящи се от хиляди малки фрагменти. И днес се провеждат такива турнири, но далеч по-рядко.
През 2001 година правителството на Либерия пуснало колекционерска сребърна монета, която била направена във вид на пъзел и посветена на знаците на лунния календар.
Подреждането на пъзели се оказва не само интересно, но и полезно занимание: лекарите твърдят, че подобно увлечение се явява отлично средство срещу болестта Алцхаймер.
