Рядко се замисляме, че имената на филмовите герои означават за нас повече, отколкото имената на самите филми: не казваме „Похитителите на изчезналия кивот“, а наричаме лентата „Индиана Джоунс“, когато говорим за „Първа кръв“, имаме предвид „Рамбо“, затова не е учудващо, че все повече продукции носят имената на героите: „Джак Ричър“, „Джон Картър“, „Джак Райън“ и т.н. Ще разгледаме някои от най-интересните истории за произхода на филмовите герои:
Волдемор
Както се полага на персонажите от най-обсъжданата книга във вселената, героите от „Хари Потър“ са обсъждани от феновете от всички възможни гледни точки. В това число е обсъждан и произходът на техните имена.
Най-голям интерес предизвиква името на злодея Волдемор, като на него са му приписвали както зашифрирано обръщение към Бог, така и анаграма от фамилията на приятел на Джоан Роулинг. Веднъж авторката на книгата след няколко години мълчание разкрила тайната на Онзи-чието-име-не-бива-да-се-споменава.
Оказва се, че името на героя е подбрано от френския израз vol de la mort, буквално „полет на смъртта“ и той много подхожда на персонажа, който може да лети и навсякъде сее смърт.
Дарт Вейдър
За произхода на името на главния злодей от „Междузвездни войни“ съществува красива легенда, гласяща, че „Дарт Вейдър“ е „тъмен баща“ на холандски. Това обаче съвсем не е така и за да се разсее този мит е достатъчно просто да погледнем в черновите на Джордж Лукас.
В първоначалния му замисъл изобщо не се разчитало на този герой, в центъра на историите винаги стоял Анакин Скайуокър, но неговата трансформация във Вейдър била плод на преработка на сценария вече във етап на работа над филма.
Освен това, до финала на „Империята отвръща на удара“ Лукас дори не се замислял за завой в сюжета, изказан с репликата „Люк, аз съм твой баща“, така че съвпаденията са напълно случайни. Появата на името се дължи на манипулация над транскрипцията на произхода на героя. Darth от DARk lord of the siTH, а Vader – съкращение от Invader, „нашественик“, „окупатор“.
Индиана Джоунс
Когато Стивън Спилбърг и Джордж Лукас се събрали да положат старта на един от най-успешните приключенски франчайзи в историята на киното, на авторите им трябвало ярко име за главния герой: силно, запомнящо се, вдъхващо увереност.
Първият вариант бил Индиана Смит, но на Спилбърг това не се харесало и само две минути по-късно бъдещият персонаж на Харисън Форд се сдобил с „име в паспорта“ – Индиана Джоунс. Но откъде се е пръкнало това необичайно име Индиана?
Може би ще се смеете, но разказът на бащата на доктор Джоунс в „Последният кръстоносен поход“ е истински – героят наистина бил кръстен в чест на кучето на Джордж Лукас. И нещо повече, истинския четириног Индиана дори получил малка роля в „Похода“.
Тауриел
Богатата литературна основа позволила на Питър Джаксън да превърне своята трилогия „Властелинът на пръстенът“ в истинска визуална енциклопедия на толкинистите. Но в случая с „Хобит“ помощта от Толкин била по-малка – книжката била далеч по-кратка от своето продължение.
Затова Джаксън и Фран Уолш трябвало да развихрят фантазията си при сценария на втората трилогия – авторите на филма добавили нов персонаж – елфката Тауриел. Жената, оказала се в мъжка компания, няма никакво влияние върху развитието на сюжета, а откъде се е взело името й е хубав въпрос.
И отговорът е много красив – заедно със Средната земя и неговите народи Толкин измислил и език, на който неговите „подопечени“ да говорят. А Тауриел е Дъщеря на Гората в превод от измисления елфски език.
Героите от комикс-вселената на Стан Лий
Питър Паркър, Стивън Стрендж, Рид Ричардс, Брус Бенър, Мат Мърдок, Пепър Потс – някога забелязвали ли сте, че имената и фамилиите на много от комикс-героите започват с една и съща буква? И става още по-забавно – Суперменът Кларк Кент в един момент бе обкръжаван едновременно от Луис Лейн, Лекс Лутор и Лана Ланг – това вече намирисва на заговор!
Но кой стои зад всичко това? Оказва се, че причината за подобно забавно съчетание на имена и фамилии на любимите герои от комиксите била забравянето на известния автор на комиксови истории за супер герои – Стан Лий – по този начин писателят по-лесно си спомнял кой кой е.
