Една зима двама изгладнели души отишли при заможен селянин и го помолили за храна. Богаташът бил добър човек и на всеки от тях дал по една торба зърно. Двамата му благодарили и си отишли у дома.
Първият човек решил да остави половината зърно за храна, а останалата да засее на полето. През есента той събрал много повече пшеница, отколкото засадил, така че да му стигне за още една година. Тогава той решил да отиде при богаташа, да му благодари и да му върне торбата със зърно.
Но заможният стопанин не приел дара на бедняка и му казал:
– Моето зърно, което ти дадох на теб, вече не е мое, а твое. Така че го вземи, а ако искаш да ми се отблагодариш, помогни на нуждаещите се и нахрани гладния.
Вторият човек цяла година си правил от подареното зърно пшенична каша. До зимата всичките му запаси свършили, а след това той отново отишъл при богатия да го моли за помощ. Но този път богаташът отказал.
Ти какво си помисли, че постоянно ще те храня? Не, братко. Трябваше да вземеш пример от твоя другар и да засееш част от зърното в нивата си, за да се препитаваш с него. Но ти си прекалено мързелив и реши, че аз ще подмина твоя мързел. Ако искаш, отиди при твоя приятел и го помоли за една тобра зърно, мисля, че той с удоволствие ще я сподели с теб. Само не повтаряй предишните си грешки, не бъди мързелив и засей нивата си, за да не бъдеш вече гладен.
Не чакайте на милостинята на другите, бъдете милостиви първо най-вече към себе си.
