• Първо, рицарите били малки. През XIV-XV век средният ръст на рицарите рядко надвишавал 1, 60 м (населението тогава като цяло било нискорасло).
• Небръснатото и немито ръце на средновековния рицар често било обезобразено от едрата шарка, от която в онези години боледували практически всички.
• Под шлема на рицаря косата му се сплъстявала, а гънките на дрехите му гъмжало от множество въшки и бълхи. Баня в средновековна Европа, както е известно нямало, затова и рицарите се миели доста рядко.
• В запуснатата брада на рицаря често оставали остатъци от храна и Бог знае още какво.
• Тъй като в онези времена никой не си миел зъбите, устата на рицаря миришела толкова силно, че за съвременните дами би било ужасно изпитание, не само да го целунат, но дори и да застанат до него. Между другото, чесънът бил доста любим на рицарите, които го ползвали за дезинфекция.
• Около 25-тата година зъбите на рицаря вече не били в пълен комплект. Така че при разговор той силно фъфлел.
• По време на поход бил прикован към доспехи, които дори и при голямо желание не можел да свали сам без чужда помощ. Процедурата по слагането и свалянето на доспехите отнемала около час. Поради тази причина всички свои нужди рицарят извършвал… директно в доспехите.
• Средновековните архиви дават куп доказателства, че жените във времената на рицарите не си живели особено сладко. в благородните рицарски среди било прието по време на походи да се насилват селските девственижи и колкото повече такива „подвизи“ извършвал странстващия рицар, толкова повече го уважавали.
• Към благородните дами рицарите се отнасяли по подобие на днешните стандарти – много грубо, не зачитайки техните мнения и желания.
